Все искам да напиша и все нямам сили да споделя.Толкова съм объркана,нещастна,измъчена,отчаяна и озлобена,че понякога когато плача незнам кое чуство е повече от другото.Така се уморих да съм силна и сама,а от сега нататък все ще е така.Вие знаете колко бях сама докато се борех за него,а сега е още по-лошо.Близките ни ме използват като отдушник за страданията си и всеки смята че трябва на мен да се изплаче.Все едно съм попивателна за чужда скръб.А мен кой ще ме ислуша,кой ще ме утеши.Всичко се обърка от мига в който разбрахме за болестта му,но поне можех да поплача на неговото рамо.Сега няма на кой,затова моля да ми простите ако си позволявам малко повече с жалбите тук.КАзваха ми че времевто лекува,но не е така.От ден на ден става все по-зле.Доскоро имах усещането че ще се прибере,сега все по осезателно осещам че е истина.Останаха толкова неразрешени проблеми и се появиха толкова много нови.А аз съм сама и отчаяна.Март 2005 изтеглихме голям заем с ипотека на апартамента за да направим ремонт.Кой е мислил,че след една година този ремонт ще е безмислен.Направих ме си застраховки живот и двамата в банка ДСК сега неискат да му признаят застраховката,защото банката си била прекратила договора март2006 със застрахователната компания.Аз нямам никакви странични доходи и немога да поема кредита му.Направо ме съсипаха.Всеки ден съм там и все едно и също а и нищо си нямам освен това жилише от 64кв.Полицията ме разкатава,само издавам разни полицейски неща,повечето от които не разбирам.Още немога да оправя пенсийте на децата заради бюрокращини а като знам че месеци са нужни да се обработят.Нямам никакви шансове за оцеляване с децата.Кото отида на гроба хем плача,хем ритам пръстта,хем целувам кръста.Незнам какво чуствам .Понякога немога да дишам и сякаш за секунди сърцето ми спира.Когато си поема въздух боли.Сигурно това е чуствал когато умираше милият ми.Живота ми е един безмислен хаус а толкова беше подреден и хубав.Толкова бях щастлива и влюбена.Децата ,особенно голяма става все по зле и много ме притеснява.Озлобила се е срещу всички приятели,които толкова бързо ни забравиха.Много отслабна с почти 10 кг,не яде,не спи.И никакви приказки не помагат.Тя просто разбира какво стана с нашето семейство и какво бъдеще ни се очертава.Пишете на Вириад да работи зада забрави.Аз започнах работа още първата седмица,така се наложи .Приключваше учебната година.Толкова си обичах работата и децата в училище а сега не ставам за нищо.Нямам желание да ходя на работа,нищо не върша като хората ,само моите проблеми са ми в главата и мисля,мисля и колкото повече мисля толкова повече ми става ясно че сме свършени с децата.Простете,поувлякох се,но така ми се е насъбрало че немога да се спра.Благодаря че ви има приятели.Благодаря ти че направи тая кутия Весе.Сега пак ще съм силна като знам че имам вас.Така ми липсвахте.Знам,че не злорадствате зад гърба ми,защото съм една от вас.Една възрастна жена ми каза,че младата вдовица и камъните я бият по улицата.Сега знам какво е искала да ми каже.Вече знам макар и за толкова кратко време колко лоши могат да бъдат хората и как в страданието на един човек да намерят за какво да говорят.Дано бог да им прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите