Двадесет и трети ден от лечението ни с антималигноцит.

Изумена са от мощта на това лекарство.

Знам какви са изследванията на биохимици в бЪлгария - в него не са открили нищо друго , освен аминокиселини (и вода). И крещят истерично , че било "лъжа и измама". Да дойдат, да видят, какво прави то...

Това, което успях да разбера, е, че активната субстанция е "скрита" в аминокиселините, така, че и след милион години няма да могат да я открият, освен ако откривателят и не пожелае да я открие на света.
Вярвам в това все по-силно.

Аминокиселините са използвани като носител на активната субстанция, която откривателят и условно е нарекъл "херба-ацид". Какво точно представлява тя, само той знае. А аминокиселините я пренасят до раковите клетки.

А това, което се случва, е неописуемо : на петия ден от приемането на определена доза започват симптомите на разпада на раковите клетки - гадене, главоболие, виене на свят, умора в мускулите, в ставите, в цялото тяло.

Ами, обяснимо е, ние от една хрема ставаме като парцали, а какво става в тялото на болния, когато тази неописуема мощ унищожава, некротизира непобедимите ракови клетки... май само откривателят знае.

Докато не отшумят тези симптоми, докато не намалее силата на усещането, не бива да се дава по-висока доза.
А пък и дозата при мозъчните тумори, с кавито ние се борим, се увеличва само с по две капки и не по-често от веднъж седмично.

Той се чувстваше невъобразимо уморен, със страхотен световъртеж вчера, завчера, по-завчера... Днес симптомите полека отшумяват. Остана само голямата умора, лежи и не иска да става. Гаденето почти изчезна.
Сутринта беше още по-зле. Установих, че токсините от разпада трябва да се изхвърлят на всяка цена ежедневно, с всички възможни средства трябва да се подпомага организма да го прави : очистване на тънките и дебелото черво, баня всеки ден, защо и през кожата се изхвърлят до 30 % от токсините на тялото, очистване на лимфата - за целта сокове от портокали, моркови, грейпрут...
След днешното такова тотално очистване, за което здравата се трудихме цялата сутрин, се почувства значително по-добре. Световъртежът намаля, гаденето почти го няма вече на тази доза - седми ден 20 капки сутрин и вечер. Утре би трябвало да увеличим на 22 капки. Но ще видя как ще се чуства сутринта, тогава ще реша дали да му ги дам или да останем още един-два дни на 20...

Само с умората засега не можем да се справим. Явно е, че лекарството работи, и то здраво!

Недай си Боже да прекалиш с дозата - човекът направо може да си умре от прекалено бързия разпад на туморните клетки и пълната невъзможност на организма да изхвърли продуктите на разпада.

Да не говорим че при него се наложи да увеличим дозата дексаметазон, за да не получи мозъчен оток, все пак атакуваме мозъчни тумори.

Това е, не е шега работа.
Истината е, че лечението е трудно, пък и няма лекар, с когото да се посъветвам. А и как може да е лесно - борим се да унищожим ракови клетки, не грипни вируси...

Е, няма как, "който се бои от вълци, да не ходи в гората"...

Редактирано от ivaceda на 08.07.06 20:38.