Нормално е в такива моменти да търсим вината и да обвиняваме цял свят за случилото се.
Изпитах го на гърба си през 1999 г. когато баща ми почина от инсулт. Преживях го много тежко, вследствие на което получих рака на гърдата - 8 месеца след смъртта на баща ми.
Тогава обвинявах лекарите, здравната ни система, мизерията в болницата и всичко живо, разбира се и себе си - че не сме направили необходимото....
Преодолях тези негативи в мисленето си след като анализирах други подобни на баща ми случаи - т.е. един и същи инсулт, случаят поет от много добра болница с всякаква апаратура - пациента умира. Същият случай в нашата мизерна болница - пациента оживява.
Стигнах до извода, че на кой колкото му е писано!
Така успях да преодолея болката от загубата. Но това ми коста 3 години...докато го проумея.
Има страшно богати хора, починали от рак - те са имали всички възможности за добро лечение.
Има и много бедни хора - преживяли рака - а не са имали финансовите възможности и достъп до скъпи лечения и болници.

Като си знаем системата, изхода е един - питайте, настоявайте, четете епикризите, друг начин няма. Ако ние не се заемем с проблема си, никой няма да дойде в къщи да ни предлага лечение, нали така?
Също така - като си раберете диагнозата - търсете специализирани болници и лекари. Нека не се лъжем - личните лекари не са богове. А онкологията е специфична област. Аз също плаках на моята лична лекарка, че ме боли врата 3 месеца, тя не ме изпрати на един скенер или поне на рентген, да види какво е - макар че знае че съм онкологично болна.
Така че хора, не се поддавайте на негативни емоции и обвиненя в празното пространство, а поемете нещата в собствените си ръце и настоявайте. Плащам си данъците редовно и имам право на информация и адекватно лечение. И настоявам за това - и го получавам досега.
Просто не се плашете - паниката и страхът са най-лошите съветници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите