|
|
| Тема |
 останах без татко |
|
| Автор |
eva_miracle (непознат
) |
|
| Публикувано | 20.06.06 19:33 |
|
|
|
след толкова много борба останах без татко, така внезапно само на 54г.Вярвах до посления му дъх, че има надежда, че човек просто трябва да вярва. Но уви болестта беше по силна от цялото ни семейство, което се беше посветило денонощно последната 1 година на борбата с рака.
В този миг си отива всичко и започват въпросите има ли Господ, защо не ми остана време да направя и това.., защо нямах възможност да му кажа това.....?И няма отговор и няма и да има. Всичко просто стана без да се усетим дори и сега съм в унес все едно не се е случило.
Ще се моля за всички хора, които се борят и истински продължавам да вярвам, че има шансове. Приятели не се предавайте, чувала съм за хора, които са се излекували и то не малко на брой. Моето семейство просто нямаше късмет.
Прегръщам ви и кураж!
| |
| |
| 
|
|
