|
Изофлавони и рак
Преди 2-3 десетилетия Doll и Peto посочиха, че хранителните въздействия са фактор на риска за около 35% от злокачествените новообразувания. За някои форми на рак това въздействие на хранителните фактори е още по-значимо - такива са раковите локализации в храносмилателния тракт (устна кухина, фаринкс, хранопровод, стомах, дебело черво). Редица съставки на храните досега са посочени като участници в канцерогенезата било като промотори, които улесняват злокачественото развитие, било като инициатори, които пряко допринасят за възникването на тумори (животински мазнини, червени меса, алкохол и др.). Само за около десетина години в много страни на света бяха извършени проучвания, насочени към профилактичната роля на растителните естрогени, респективно изофлавоните, в ракообразуването. Вероятните механизми на антираковото действие на изофлавоните са няколко:
1. Естрогенно антиканцерогенно действие
Естрогенът е полов хормон със силно въздействие върху диференцирането на различни клетки. Излъчени от половите жлези, естрогените се свързват с белтъци, означавани като естрогенни рецептори. Дълго време беше известен само един естрогенен рецептор - алфа (ER - alpha). През 1996 г. бе открит и ER-beta, който преобладава в някои тъкани, поддатливи на естрогенни въздействия, като кости, сърдечно-съдова система, яйчници, матка, тестиси, пикочен мехур, бели дробове, мозък и др. Някои изследвания показват, че естрогенните рецептори в човешкото тяло са по-широко разпространени и значимо концентрирани в някои тъкани (за които по-рано не се допускаше) и това придава вероятност на теорията за предотвратяване на рака чрез антагонистите на естрогените, каквито са растителните хормони. Естрогенът при жените е необходим хормон, но той може да причинява и здравословни проблеми, тъй като може да стимулира възникване и развитие на злокачествени тумори, например на жлезистата тъкан на гърдата. Генистенът, който се конкурира с естрогена в ангажиране на ER-beta, няма същия отрицателен ефект върху деленето на клетките, защото е със слаби естрогенни свойства. Това означава, че при жени, които нормално произвеждат голямо количество естрогени, генистенът ще въздейства като антиестроген. Подобен е начинът на действие на някои лекарства с антиестрогенно действие (напр. Tamoxifen).
2. Подтискане активността на тирозин-киназата
Както споменахме по-горе в редица опити се доказва, че генистенът подтиска активността на тирозин-киназата. При много от видовете рак се открива повишена активност на този ензим. Затова може да се приеме антиканцерогенното действие на този изофлавон и той може да бъде препоръчан за профилактика и лечение на редица форми на рак.
3. Подтискане на ангиогенезата
Туморните клетки растат по-бързо от нормалните и се разпространяват към съседни тъкани и органи и в други части на тялото (метастази). При този бърз растеж туморните клетки бързо изчерпват необходимите им кислород и глюкоза, които се доставят нормално с кръвта. За да компенсират този недостиг, те изпращат "химически сигнали", с които се стимулира развитието на нови кръвоносни съдове, които да хранят растящата ракова тъкан. Този процес е известен като ангиогенеза. Сред растителните инхибитори на ангиогенезата най-силен е генистенът. От друга страна, генистенът не действа на нормалните здрави клетки, които се делят много по-слабо от раковите. Тази хипотеза се подкрепя както от епидемиологичните наблюдения, така и от статистическите съпоставки, които разкриха, че хора консумиращи храна богата на соя, са по-малко поддатливи на всички форми на рак, особено рак на гърдата при жените и рак на простатата при мъжете.
4. Антиоксидантно действие
Реактивният кислород и свободните радикали непрекъснато се произвеждат в тялото като странични продукти на нормалната обмяна на веществата. Натрупани в излишък, те могат да причинят увреждане на ключови биомоликули в мембраните на клетките, на ДНК, белтъците, както и на преносителите на холестерола (ЛНП). Известно е, че тези радикали играят роля в мутагенезата и канцерогенезата. Свойството на генистена да въздейства като антиоксидант е един от механизмите за антиканцерогенен ефект на този изофлавон. Чрез подтискане активността на ензима ксантиноксидаза, той може да спре продукцията на свободни радикали. Освен това, той увеличава продукцията на супероксидисмутазата (ензим с мощна антиоксидантна активност). Дългогодишно проучване в Международния изследователски център за антиоксиданти при болницата Гай (Лондон) приключи със заключение, че изофлавоните в дългосрочен план намаляват риска от рак, като предотвратяват действието на свободните радикали върху ДНК. В това проучване се приема още, че генистенът е най-мощният антиоксидант сред изофлавоните, следван от даидзена.
От тези факти може да се направи заключение, че соята може да бъде полезна не само за профилактика, но също и за лечение на рак.
информацията е от тук:
|
Соята срещу рака