|
Тема |
Вече съм вдовица |
|
Автор |
BилиMили (надявам се) |
|
Публикувано | 12.06.06 17:41 |
|
|
Вече съм вдовица!Болката е ужасна!Толкова се борих,но не успях.Само за четери месеца и вече го няма.Всичко изгуби смисъл и колкото и да ми пишете че трябва да съм силна заради децата нищо не помага.Стана много бързо и ненадейно.Бяхме стопирали развитието на рака .Късмет,една метастаза запушила нещо на сърцето и то неможеше да изтласка кръв.Така без кислород за три дни всичко свърши.Благодаря за подкрепата,ако мога на някого да помогна с нещо пишете.Колегите му му направиха запомнящо се погребение.Със сирени кордони.Дойдоха стотици хора,задръстиха гробишния парк,но това неможе да ми го върне.Вече ви писах,той беше олицетворение на доброта,интелигентност и красота.Господ прибира само добрите хора а нас грешните наказва с вечна мъка и страдание.Децата много тежко понесоха всичко.Трети ден голямата е на легло.Една приятелка днес ми казаа,че незнае дали ще запомни Милчо,но винаги пред очите и ще са децата,които се хвърлят в пръста и викали Тате.Аз бях много силна.Умря в ръцете ми както си го бях прегърнала в 3 часа през ноща на 9 юни само месец преди да навърши 37 години.Бях сама в болницата и сама го съблякох,сама му затворих очите,сама го изпънах да легне нормално,сама го погрих,сама организирах цялото погребение от извозването до пускането,Толкова бях сама че не ми остана време да поплача над него и да му кажа всичко което не съм успяла да му кажа.Боже така боли та даже за тия неизказани думи и от двамата.Не бяхме готови за тази раздяла и не успяхме да си кажем нищо.ще влизам тук когато имам сили и ще се моля за всекиго от вас.
Късмет и дано имате повече шанс от нас.Бог да ви пази
Вили
|
| |
|
|
|