О,напълно те разбирам.Когато трябваше миналата седмица да направим скенер на бялия дроб,а такъв не бяхме правили от януари ,един доктор само дето не опита тежеста на дамската ми чанта.Такива ги наговори на съпругът ми,че щях да го убия.Неща от рода на :"знаеш че си обречен каде си тръгнал по доктори","Направеление защо да ни дава като можел да го даде на някой който имал повече шансове".Аз му обяснявам че има болки от ляво ,а той ни вика ,че така щяло да е и по- лошо.Щял да почне да отича ,да се надува,ами да си отивал ,съпругът ми де в къщи и да се моли да си отиде по тихия начин, защото имало два начина да умреш, с много болки и тихо и кротко.Моят мъж остана гръмнат.Тръгна си от кабинета много разтроен и не искаше в къщи нито сокове нито билки, нищо.Много усилия ,нерви и търпение ми костваше да го върна към предишната борбеност.Това доктор ли е!?.На мен да каже всичко това ,да,чувала съм го и се подготвям,но на него!?Той занае че е неизлечимо, че не му остава много но все пак има надежда.Сигурно иска и да го лъжат ,но да чува хубави неща,но това което чу и то от устата на хирург, беше вече в повечко.Та знам, мила, какво е да се молиш за направление.Цял живот работиш,моя мъж няма нито един болничен през живота си ,нито пък беше ходил на лекар и сега когато се налага, го подмятат като парцал.Толкова е обидно.Не им стига болката и страданието от болестта ,ами и допълнително доктори,държава и бюрокращина ги натоварва.Да пази Бог всички болни и хората,които се грижат за тях.Друго спасение няма.