Мисълта ми изобщо не беше за чакането за лекарства.
Мисълта ми беше, че ракът не "избира", че на всеки може да му се случи, а случи ли се... тогава вече, както се казва "ти се подпалва чергата"... тогава е страшното, защото гаранция (все още!) за пълно излекуване няма...
И въпреки всичките глупости, които изприказва Щерев - простено да му е! Не му желая да го "застига" това зло. Нито него, нито семейството му...
Само че, задължително трябва да си подаде оставката не само като председател (или член - какво значение има?!?) на Комисията по здравеопазването в Народното събрание, както и като депутат. Мястото му е в практиката - не да раздава акъл (и то толкова недодялано!), а да отиде да работи с онкоболните в онкодиспансер.