Съпругът ми има рак на белия дроб и е в четвърти последен стадий с метастаци и в двете полукълба на мозъка.Лекарите ни дадоха до 6 месеца.Реших да го подложа на операция за най голямия метастаз в мозъка.не да оздраве е а да удължа живота му.Зада го убедя се наложи да му кажа че му остават 6 месеца.Много тежко го прие,плака дни,после се стегна и каточели това го събуди и започна да се бори.Минали са само три месеца,но той е в отлично физическо състояние.Пие каквото му давам,леко преживява химиотерапийте.Между другото не ни предписваха химиотерапий.Аз много се молех и плачех и започнаха.Ходи за риба всяка събота,цепи дърва за камината,ходим на гости и ни идват.Ако някой незнае че трябва да умира няма да разбере.Така се е стегнал или поне пред мен и децата го прави,че направо зъслужава възхищение и уважение.Аз страдам защото знам,че това е временно състояние но той смята че няма да се предаде лесно и това го прави по силен.Моето мнение да се каже истината,но не съвсем до край.Като какъв ще е края.Какви са признаците му.Все пак всеки решава сам.Аз така реших имисля,че е правилния избор.Преди беше по зле.Сега се бори с всичка сила и успеха е по голям