Кет, с нищо не си по-различна от хората, които непрестанно ми помагаха с мнения и напътствия. Аз НЕ СЪМ си и помисляла да водя детето си в болница, както и досега не е стъпвала, ако не й се е налагало на нея, така, че да ми се изживяваш като духовен водач - не става. Благодаря ти за това, че по някакъв начин си ме подкрепяла /макар, че и тогава с теб говорехме наразлични езици - както сега - ими не можем да се разбираме, или просто сме си несъвместими по природа/, както и аз се опитвам да дам на хората кураж или съвет. Не задължавам никой да го приема, нито го натяквам в други теми, макар, че ми се иска да споделя, че може и да има друг начин . Но си трая. Колкото до това, че ми "напомняш" какво съм преживяла - няма нужда - прекрасно знам всяка една секунда за баща си и ще я знам още години напред, както и това, че не го пожелавам на никой да го изпита. Ако за секунда предполагах, че може да съм ъбидила някой - бих се извинила веднага. Не го правя в момента, защото не мисля, че съм те обидила с нещо. Съчувствам на всички, защото знам какво е, и че никой не е застрахован, но да допусна някой да ме напада - няма да стане.Когато имам възможност да го пратя - ще го пратя.