Ами за емоционалното състояние какво да кажа изпитвам само страх ама такъв дето нищо не може да го измести .Страх може би от това че няма да съм много дълго време с близките си или ако бъда то те ще ме приемат по друг начин и няма да ме обичат толкова.Незнам може би звучи ненормално но пък никога не са ми идвали такива мисли в главата в смисъл съм съвсем нормален човек.Незнам как да отида на преглед защото това променя живота на човек тотално незнам всеки ден се обличам и уж тръгвам а пък обикновенно сядам на дивана и никъде не ходя.Общо взето не се чувствам силна никак даже.