Докога? ДОКАТО ПОБЕДИШ тая гад - ракът в теб, Валичка!!! Напук на всичко и на всички и аз знам, както и всеки, който се е "срещнал"- дори и виртуално с теб, знае, че победителя от битката ще си ти! Аз ти се възхищавам на борбеността! Защото вярваш, колкото и да е трудно, че ще се оправиш и имаш воля да търсиш и намираш начини. Моето татенце имаше всичко останало, освен желание, по-скоро вяра, че ще се оправи - както виждаш това, заедно с любовта към нас, благодарение на оня шемет - лекаря, не даде резултат. Затова пък ти имаш най-ценното, което не може да се купи!Радвай се за това и не се отчайвай! И говори с настоящият си близък човек - хората са различни, може би чака да го заговориш ти по темата, може да му е неудобно - не напразно хората казват, че в спора се ражда истината. След като е до теб, значи те обича и не се страхува от болестта. Ако има страх вероятно е този страх, че може би някой ден може да те загуби, но това никой няма право да си го мисли - още за баща ми за секунда ми мина тази мисъл през ума - всички ни убеждаваха колко зле бил и всички се тревожехме как той може във всеки един момент да си отиде от нас, а кой ни дава на нас гаранция, че утре щяхме да сме живи и че точно той нямаше да остане без някой от нас? Нямаме това право да се мислим за "безсмъртни" и да се щадим - какво ще правим без любимите хора, защото ние може да сме тези, които ще оставим любимите хора самотни след нас....Говорете, Валичка, а човекът, който се е отдалечил е или повече страхливец, или по-скоро все още не се е осъзнал - и в двата случая не можеш да направиш нищо, а и както виждаш се справяш отлично и без него, не го мисли...знам, че отстрани да се правиш на оратор е много лесно, но отстрани се виждат и истински нещата - справяш се перфектно и всеки вижда, че си адски борбена жена, която ще оздравее и ще има нов живот с много нови приятели!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите