Повярвай, майка ти е направила правилното - предполагам доста по-добре го е познавала - имала е много повече време от теб за да го опознае.....моето татенце беше изключително силен, борещ се човек....когато опря до него се отказа именно защото един смот..як - асистента на проф.В.Димитров - шефа на Онкохирургията му казал : "Ти защо не питаш какво ти е състоянието?" , баща ми : " Ами вие нали знаете а и ми е наудобно" , оня : "Оооо ти си с рак на дебелото черво, имаши разсейки в целият черен дроб, а също и в белият" - е, ТОЧНО ОТ ТОЗИ момент баща ми отказа да се бори с мисълта - След като най-добрите хирурзи ми казаха, че нямам шанс, как ще се справя с билки и разни глупости, аз си умирам......а майка ми, предвид това що за човек е татенцзето ми явно ходи да говори насаме с професора, да не му казва всичко, да му каже, че първо ще му закрепим дроба и тогава ще се оперира /а всъщност операция бе НЕВЪЗМОЖНА/.....Убедена съм, че баща ми ако знаеше "по-малко" можеше още да се бори и благодарение на това да е жив, а така си отиде за по-малко от 20 дни......за себе си съм категорична - ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО, но не всеки е така и не съдете без да знаете всичко....а всичко няма как да знаете....винаги има 2 страни и никой не може да каже коя е правата - важно е след това да не се обвиняваме в това и онова - а ето това вече е трудно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите