За пръв път научих за проф.Сп.Хаджиев през 1994год. от в.24часа през месец март.Два дни след това на 15.03.1994г.,аз бях при него след предварителна уговорка по телефона по повод заболяването на баща ми /рак над десния главен бронх/в последен стадий и метастази в черен дроб. Отидох сама,защото баща ми не беше в състояние да пътува от Добрич до Пловдив с цел да закупя тази ваксина и в Добрич да му я инжектират.Въпреки,че знаех,че това е невъзможно реших да опитам.Отказаха ми поради тяхни лични съображения за сигурност и бяха прави, убедиха ме.Професора и неговите асистенти бяха много мили и добри хора-изслушват, обясняват,успокояват и печелят доверие.Обясниха ми ,че в този стадий баща ми има само един единствен шанс да удъпжи живота си и дори да победи рака след време и той беше в тази ваксина /не и знаех името/.Казаха ми да направя всичко възможно да се обадя на мойте близки и го доведат час по скоро . Незнаех какво да направя.На следващия ден 16.03.1994г онкологът на баща ми беше запланувап първата химиотерапия/беше минал преди 20 дни лъчетерапия/.Лоисках съвет от професора кое лечение да изберем.Той ми повтори и потрети-химиотерапията на този етап ще го убие,само ваксината ще помогне.Обадих се на брат ми и ме увери ,че е готов да тръгне веднага с баща ни.Обадих се на онколога да отмени химиотеранията и помогне с каквото може да издържи баща ми 6ч.път с кола.Той отказа с уверение ,че няма да издържи на дълък път,имало вероятност да се задуши/имаше такива пристъпи,биеха му метилпреднизолон/.Каза ми да се прибера в Добрич и заведа баща си на химеотерапия-да го закрепи и след това да го водим при проф.Сп.Хаджиев/беше скептично настроен,че ще помогне/.Ловярвах му,тогава бях на 28год и не знаех много за химиотерапията как закрепя хората изтощени от болестта.Сгреших.Стана така както ме увери професора,за което много съжалявам и се надявам баща ми да ми е простил.Той знаеше,колко много го обичахме с майка ми и брат ми и,че искахме само да му помогнем да се излекува.Все още не мога да си простя,че със собствените му пари закупих Метотрексат и Блеомецин,които го убиха.По това време също имаше дефицит на лекарства за онкоболните.В момента съм на 40год.и ако ми се напожи да избирам отново/пази боже/независимо дали за мен или за някой друг близък,бих избрала ваксината на проф.Сп.Хаджиев,а не химиотерапия.През 1994г цената и беше 100 лв. и се инжектираше през 6 месеца.Метотрексата беше 980 лв.От отдавна не бях чувала за професора и се радвам,че все още е жив и здрав/тогава беше на около 65г/и се надявям да има много излекувани хора от тази коварна болест.Аз знам за един такъв,който бяха отписали от трад.медицина и благодарение на проф.Сп.Хаджиев е още жив.Преди около 8-9год. си спомням,че в някакво предаване по БТВ беше гост и той обясни,защо не е призната тук в Б-я тази ваксина.Причината доколкото си спомням,беше проф.Черноземски,който е попречил да се патентова.Сега се сещам и за опашката от хора,които чакахме да влезем в кабинета му.Повечето бяха от Б-я,но имаше и от Гърция,Турция и Франция с преводачи,които от няколко години идвали през 6 месеца.Това е което знам за проф.Сп.Хаджиев.Дано съм помогнала на много хора да вземат правилното решение за себе си ипи за свои близък.Забравих да добавя,че той е за хирургията и лъчетерапията,когато е необходимо.Само трябва да има 20 дни почивни за болния от терапия до терапия включително и за ваксината. ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА НАМЕРИТЕ ПРАВИЛНИЯ ПЪТ НА ИЗЦЕЛЕНИЕ.НЕКА ГОСПОД ВИ НАПРАВЛЯВА И ВИНАГИ ДА БЪДЕ С ВАС.