|
Здравейте! Много ми е трудно да напиша това, но знам, че човекът, за когото става дума, би искал да го кажа. Днес се навършват 3 месеца от смъртта му, но болката не стихва, нито за минута, нито дори за миг.
Той беше мой приятел, човек, когото обичах повече от всичко, талантлив, красив, обичлив, добър, жизнен... Прекрасен. И се разболя от един от най-ужасните видове рак - меланом. Докато разберем какво става, вече бе късно - диагностицираха го на 29 март и рано сутринта на 24 май почина. А едва бе навършил 34. Няма да се впускам в подробности, защото ми е достатъчно тежко, много от вас знаят какво е да загубиш близък, колко опустошена е душата ти и колко празен се чувстваш...
Онова, което исках да ви кажа, е да се опитате да цените мига, колкото и да е кратък, да казвате на хората, които обичате, че значат много за вас, да не пестите любовта и милите си думи, защото в един момент става твърде късно - а този момент идва твърде бързо и още по-неочаквано. Разбирате ли, без значение за кого става дума, стането от компютъра и отидете при него, обадете му се по телефона, кажете му, че го обичате. Утре може да е късно, след минута дори може да е късно. Ето, днес научих, че е починал един друг млад и талантлив човек, само на 40 години - масивен нфаркт, починал е на място. Така че, помислете, никой от нас няма време.
Обичайте се и се пазете, доколкото ви е възможно, живейте живота си пълноценно и максимално и не пестете сили и мили думи, с които бихте направили живота на хората, които обичате, по-красив. Утре може и да ги няма.
|
Едно послание. Моля ви, прочетете го!