Какво е рак на млечната жлеза?
Ракът на млечната жлеза е най-често срещания вид при жените. При него злокачествените клетки се намират в тъканите на млечната жлеза. Всяка гърда се състои от 15-20 лоба, които са съставени от по-малки - лобули. Те са свързани от фини каналчета, наречени дуктуси. Най-често срещаният рак се открива при тях. Започващият своето развитие в лобовете или лобулите се нарича лобуларен. Той по-често от другите видове се открива и в двете гърди. Въэпалителният тип не е от често срещаните. В този случай гърдата е топла, зачервена и болезнена. Наследственост се открива в 5 до 10 процента от случаите на карцином на млечната жлеза. Гените в клетките носят наследствената информация. Има открити няколко дефектни при някои случаи на болни от рак на млечната жлеза. Техни роднини, имащи същите гени, имат повишен риск за развитие на рак на млечната жлеза или овариален карцином. При някои етнически групи тези дефектни гени се срещат по-често. В момента се провеждат изследвания за да се определи точно кой има този генетичен дефект дълго преди изявата на злокачественото заболяване.
Хормоналната контрацептика може да се окаже друг фактор, заслужаващ внимание. Провежданите научни изследвания показват известно връзка между тях и леко увеличения брой на случаи с рак на млечната жлеза. Веднага трябва да се потърси лекар, ако се забележат промени в млечната жлеза. Той може да ви предложи извършването на мамография. Това е специална рентгенова снимка, която може да открие тумори, твърде малки да бъдат усещани. Ако се открие бучка в гърдата, може да се наложи извършването на биопсия – т.е. вземането чрез изрязване на част от нея и изследване под микроскоп за откриване наличието на злокачествени клетки. Понякога може да се извърши и чрез така наречената биопсична игла. При положение, че се открият ракови клетки, то трябва да се направят с тях изследвания за наличието на рецептори за естрогени и прогестерон.
Тези изследвания могат да покажат дали хормоните оказават влияние върху растежа на тумора. Освен това се получава информация за вероятността от развитие на рекурентен карцином. Тези резултати дават възможност на лекаря да реши дали може да използва хормонално лечение за спиране растежа на тумора. Тъканите трябва да се подложат на проверка за наличие на рецептори незабавно след биопсията, защото по-късно няма да има достатъчен материал за тестуване, независимо че сега има по-нови технологии, позволяващи работа и с несвежи проби.
Прогнозата за възстановяване и изборът на лечение зависят от стадия на развитие на рака (дали е само в гърдата или засяга и други части на тялото), вида на карцинома, някои особености на злокачествените клетки и дали обхваща и съседната гърда. Възраста на жената, тегло, менопауза (дали жената има или не менструални периоди) и общото здравословно състояние също имат отношение към прогнозата на заболяването.
Стадии на рака на млечната жлеза
След откриване на рак на млечната жлеза, трябва да се извършат допълнителни изследвания, които да определят дали карциномът е засегнал и други части на тялото. Това си нарича определяне на стадия. За да се планира лечението, лекарят трябва да знае стадия на болеста. следните се използват при рак на млечната жлеза.
Carcinoma in Situ
Между 15% до 20% от карциномите на млечната жлеза са в ранен стадий. Те се наричат и carcinoma in situ. Има два типа. Първият е дукталния Са in situ (DCIS, известен и като интрадуктален); вторият е лобуларен Са in situ (LCIS). LCIS не е точно рак, но за целите на класифициране на болеста, се нарича рак на млечната жлеза in situ, carcinoma in situ или стадий 0. Понякога се открива при биопсия на друга бучка или анормалност при мамография. Пациенти в този стадий имат риск за развитие на рак в една от гърдите от 25% в следващите 25 години.
Стадий I Ракът не е по-голям от 2 сантиметра и не излиза от границите на млечната жлеза.
Стадий II Важат едно или няколко от следните положения:
·Ракът не е по-голям от 2 сантиметра, но е засегнал лимфните възли под мишницата (аксиларните лимфни възли)
.Туморът е с размери от 2 до 5 сантиметра, като може да е засегнал или не аксиларните лимфни въли
·Ракът е над 5 сантиметра, но не е ангажирал лимфните възли.
Стадий III Стадий III е разделен на IIIA и IIIB.
Стадий IIIA се определя чрез една от следните находки:
·Ракът е по-малък от 5 сантиметра и е засегнал лимфните възли в подмишничната ямка, като те са сраснали помежду си или към други подлежащи тъкани.
·Ракът е по-голям от 5 сантиметра и е засегнал лимфните възли в аксиларната област.
Стадий IIIB се определя чрез една от следните находки:
·Ракът се е разпространил и е засегнал тъкани близко до млечната жлеза (кожа или гръдната клетка, включително ребрата и гръдните мускули)
·Ракът е засегнал лимфните възли вътре в гръдния кош, покрай гръдната кост.
Стадий IV Ракът е засегнал други органи на тялото, най-често костите, белия дроб, черния дроб или мозъка. Или, туморът се е разраснал локално, засягайки кожата и лимфните възли на врата, близо до ключицата.
Възпалителен рак на млечната жлеза
Възпалителният рак на млечната жлеза е рядек , специфичен вид рак. Гърдата изглежда като възпалена, поради нейната зачервеност и топлина. Кожата може да е набраздена или с тррапчинки. Този вид рак има тенденция за бързо разрастване.
Рекурентен карцином
Рекурентната болестрозначава, че ракът се развива отново след като е бил излекуван. Това може да е в гърдата, в меките тъкани на гърдите или в друга част на тялото.
Как се лекува рака на млечната жлеза?
Има лечение за всички пациенти с рак на млечната жлеза. Прилагат се четири видана третиране:
·Хирургично, (отстраняване на тумора по оперативен начин)
·Радиологична терапия (използване на високи дози рентгенови лъчи за унищажаване на раковите клетки)
·Химиотерапия (използване на лекарства за разрушаване на малигнените клетки)
·Хормоно-терапия (използване на лекарства, променящи действието на хормоните или премахване на органи, които ги произвеждат – например яйчниците)
Биологичното лечение (с използване на имунната система за борба с рака), присаждане на костен мозък и стволови периферни кръвни клетки, са в процес на изследване и проучване.
Повечето пациентки с рак на млечната жлеза се подлагат на оперативно лечение с отстаняване на тумора. Обикновено се вземат и няколко от лимфните възли от аксиларната ямка, за да се провери под микроскоп за злокачествени клетки.
Различни видове прилагани операции:
Операции със запазване на млечната жлеза.
·Туморектомия (понякога се нарича ексцизионна биопсия или широка ексцизия) е премахване на тумора (или бучката) в гърдата, заедно с част от прилежащите тъкани. Обикновено се последва от радиационна терапия върху останалата част. Повечето лекари премахват и част от лимфните възли от аксиларната ямка.
·Частична или сегментна мастектомия е премахване на тумора, както и на тъканите около него, включително и лежащите между тумора и гръдния мускул. Обикновено се премахват и някои от лимфните възли в аксиларната ямка. В повечето случаи последва и лъчелечение.
Други видове операции:
·Тотална или обикновена мастектомия е премахването на цялата млечна жлеза. Понякога се налага и премахването на лимфните възли от подмишничната ямка.
·Модифицирана радикална мастектомия е премахване на млечната жлеза, повечето от лимфните възли в аксиларната ямка, вллагалището на гръдния мускул и понякога част от гръдния мускул. Това е най-често извършваната операция за рак на млечната жлеза.
·Радикална мастектомия (нарича се още радикална мастектомия по Халстед) е премахване на гърдата, гръдните мускули и всички лимфни възли под мишницата. В продължение на много години това бе основната използвана операция, но сега се прилага само когато туморът е засегнал и гръдните мускули.
Лъчелечението е използването на високоенергийни рентгенови лъчи за унищожаване на раковите клетки и за стопяване на тумора. Радиолъчението може да е извън тялото (външно лъчелечение) или чрез имплантиране на източници на радиолъчи (радиоизотопи) в областите с наличие на ракови клетки (вътрешно лъчелечение).
Химиотерапия е използване на лекарства за унищожаване на ракови клетки. Те могат да се приемат през устата или да се инжектират мускулно или венозно. Химиотерапията се нарича и системно лечение, защото лекарствата влизат в кръвния ток, минават през тялото и унищожават раковите клетки извън млечната жлеза.
Ако изследванията покажат, че раковите клетки имат рецептори за естрогени или прогестерон, то може да се приложи и хормонално лечение. Тя се използва за промяна на начина, по който действат хормоните в тялото за да подпомагат растежа на карцинома. Това може да се постигне чрез лекарства, които променят действието на хормоните или чрез премахване на органите, които ги продуцират, като яйчниците. Такава е терапията с tamoxifen, която често се използва при ранните стадии на рак на млечната жлеза. Хормоналното лечение с tamoxifen или естрогени действа върху клетките в цялото тяло и може да увеличи риска от развитие на рак на матката. Пациентките трябва да се подлагат на гинекологичен преглед ежегодно. Всяко вагинално кървене, извън менструалния цикъл, подлежи на незабавна консултация от лекар - специалист.
Дори ако лекарят премахне целият раков процес, който се вижда по време на операцията, пациентът може да получи допълнително лъчелечение, химиотерапия или хормонално лечение след хирургичната интервенция, с цел да бъдат унищожени всички ракови клетки. Това лечение се нарича адювантно.
Биологично лечение цели да накара тялото да се бори с рака. Използва произвеждани от организма субстанции или произведени в лаборатории, за да се повишат или възстановят естесвените защитни сили срещу болестта. Биологичното лечение се нарича още имунотерапия или биологично модифициран отговор. Това съвременно лечение засега се прилага при клинични изпитания.
Трансплантация на костен мозък е нов вид лечение, което се проучва при клинични опити. Понякога ракът на млечната жлеза е резистентен на лъчелечение или химиотерапия. Това налага използването на много високи дози на химиотерапия, което може да увреди или унищожи костния мозък. Ето защо се налага негово вземане предварително, преди началото на лечението. След това той се замразява и пациента се подлага на химиотерапия с високи дози с или без лъчелечение. След това взетият костен мозък се имплантира обратно, за да замести унищожения при терапията. Тази трансплантация се нарича автогенен. Ако е от друго лице то тогава е алогеничен.
Друг вид на автогенна трансплантация е така наречената трансплантация на периферни стволови клетки. Кръвта на пациента преминава през апарат, който отстранява всички стволови клетки (незрелите клетки, от които произлизат всички кръвни клетки) и след това се връща обратно в него. Тази процедура се нарича левкофореза и продължава обикновено между 3 и 4 часа. Стволовите клетки се третират с лекарства, за да бъдат унищожени всички ракови клетки и след това се замразяват докато се трансплантират отново в пациента. Тази процедура се извършва с или без трансплантация на костен мозък.
Шансовете за възстановяване са по-големи, ако в болницата се извършват над 5 трансплантации на костен мозък годишно.