9 начина да накарате децата да ви слушат

За да ви обърне внимание детето, не му викайте, а подберете правилните думи.
Тайната в това да накараш децата да те слушат е в избора на правилните думи. Без повишаване на тон, заплахи, крясъци веднага можеш да привлечеш малките, стига да знаеш какво точно да им кажеш.
Пробвайте, без да използвате “недей”
Това е един от триковете, с който всяко дете ще се вслуша в думите ви. Вместо да започвате изреченията си с “недей” или “колко пъти да повтаряме”, сменете нагласата. Пробвайте с “нека да изчистим стаята ти и да подредим играчките”. Това твърди хипнотерапевтът Алиша Итън, която се занимава и с невролингвистика.
По нейните думи тя може да накара всяко дете да направи, каквото пожелае, без разбира се, да стига до хипноза. Ето още няколко трика, с които и вие можете да привлечете вниманието на малките.
Създайте илюзията, че имат избор
Възможността да имаш избор да свършиш дадена работа или да я откажеш може да не е толкова отблъскваща, колкото ако ти наредят да завършиш дадена задача. Например сутрин, вместо да крещите по детето си да се облече по-бързо за училище, с въпроса: Коя блуза ще сложиш днес – бялата или синята, то по-скоро само би взело дрехата и се приготвило навреме за излизане.
Използвайте “когато” вместо “ако”
“Когато” се възприема като една от най-хипнотичните думи. Тя намеква, че определената задача ще бъде завършена както трябва, обяснява Итън. И веднага дава пример – вместо да поставите условието “ако си напишеш домашното, ще гледаш телевизия”, кажете спокойно “когато си напишеш домашното, тогава ще гледаш телевизия.” Това не само няма да се възприеме като заплаха, а ще мотивира детето ви да си научи по-бързо.
Поставете се на тяхно място
Фразата “като теб” има много по-силен заряд, когато се използва при общуването с деца. Този модел е подходящ за изразяване на позиция, но също така показва на детето ви, че се поставяте на негово място, а също така му дава повече увереност, твърди Итън. “Аз, също като теб” или “и двамата знаем, че” са подходящи изрази, с които да започнем разговора с малките. И да сме сигурни, че ще привлечем вниманието им.
Благодарете им, преди да са направили това, което искате
Често децата обичат да доставят удоволствие на останалите, но без това да е предшествано от заповед. Така че им благодарете още преди да са свършили това, за което сте ги помолили. “Щом веднъж са чули благодарност, те се чувстват задължени да завършат задачата”, казва Итън. Използвайте изречения като “благодаря, че ще измиеш чиниите вместо мен” или “благодаря, че ще подредиш гардероба си”.
Обяснявайте със “защото”
Може да ви звучи нелогично да обяснявате на детето си защо го карате да свърши едно или друго нещо, но това ще ви е в полза бъдеще. “Когато разясняваме защо нещо трябва да бъде направено, е много по-вероятно това да стане”, казва Итън. Но преди да давате каквито и да е наставления, успокойте детето си. Ако ви е сърдито и така или иначе изобщо не ви слуша, само ще си загубите времето. Детето няма да възприеме нищо, ако е разстроено.
Задавайте въпроси
Децата обичат да се оплакват – топло им е, скучно им е, не им се стои вкъщи. Но когато обърнете тези фрази във въпрос, веднага показвате, че има начин проблемите им бързо да бъдат решени. Ако например дъщеря ви се оплаква непрекъснато колко мрази учителя по математика тази година, веднага го обърнете във въпрос: По-добър ли е от миналогодишния? Би ли искала догодина да ти преподава друг?
Никога повече “не може”
“Не може”, “няма как” са все фрази, които спират възможностите нещо да бъде постигнато. “Идеята е да се смени фокусът – да говорите само за това какво детето ви може да прави, а не обратното.” Ако детето ви не намира решението на някоя задача по математика, му кажете: “Ти просто не си открил начин да се справиш със задачата все още.” Така то ще има стимул да продължава с домашните.
Повторете, ако има нужда
По-малките деца имат нужда да им се повтаря по няколко пъти. Тези, които още не са навършили 2 г., се затрудняват да възприемат какво им казват родителите. Повечето деца на 3-годишна възраст започват да разбират какво точно им говорят те. Но не забравяйте – колкото повече порастват децата ви, толкова по-рядко повтаряйте. За тийнейджърите например повтарянето е по-скоро натякване.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!