„Бог създаде човека съвършено свят и щастлив; и хубавата земя, така такто се появи от ръцете на Създателя, не носеше и следа от развала, нито сянка от проклятие. Престъпването на Божия закон-закона на любовта-беше действието, което докара нещастията и смъртта. И все пак дори и сред страданието – последица и резултат на греха, се открива Божията любов.Писано е, че Бог проклел земята заради човека. Но тръните и бодлите- трудностите и изпитанията, правещи живота на хората живот на труд и грижи – бяха определени за тяхно добро като част от обучението, необходимо според Божия план за издигането им от разрухата и деградацията, които грехът беше причинил. Макар и паднал, светът не е целият само скръб и нещастия. Самата природа ни дава толкова много вести на надежда и утеха. По бодлите има цветя, а тръните са покрити с рози.
„Бог е любов” е написано на всяка разтваряща се пъпка, на всяко стръкче никнеща трева. Прекрасните птици, които огласят въздуха с радостните си песни, съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, величествените горски дървета с техните могъщи зелени корони – всичко свидетелства за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи Свите деца щастливи.
Божието слово разкрива Неговия характер. Сам Той изяви Своята безкрайна любов и състрадание. Когато Мойсей се помоли : „ Покажи ми славата Си”, Господ отговори: „Ще направя цялата ми доброта да премине пред тебе.”. Това е Неговата слава. Когато премина пред Мойсей, Бог обяви: „Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях.” Той е „бавен на гняв и много милосърден”,” защото намира удоволствие в това да показва милост”.
Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. И все пак тези неща представят несъвършено Неговата любов. И макар, че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх, считат че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да го възприемат като същество, Чието главно качество е страгата справедливост – като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око, само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее сред хората – да прамахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов.” /Из „Пътят към Христос” – Елън Уайт/
|