И Прошка си дошъл да искаш
на днешна Сирница пуста.
А знаеш ли, душо, че тя е
от най-скъпите божи дарове?
Спомни си в тоз час человече твоите рани дълбоки.
Спомни си в тоз час, человече за твоите сълзи изплакани.
Я виж го сега пред тебе твоя душевадец изправен !
Един ли е или са двамина...
А може и край да си нямат...
Дали беше честно, когато мъка ти причиниха и горест?
И белег за дълго ти сториха?
И с огън го после посипаха?
Я сега, добри человече
поклон стори на душевадеца!
И с цялата си мъка в сърцето
му дай Прошка за раните!
Ако на твоя душевадец
ръка успееш да протегнеш.
Ако в очите му сълза видиш
и успееш с чест да избършеш.
Ако поне за малко забравиш,
че грях и зло ти е сторил
и поне за мъничко зърнеш
Светлинката вътре, в душата му,
да знаеш, че Дар си получил!
Най-големия, най-святия!
От твоята мъдрост спечелен,
От Бога ти даден по право!
Защото Прошка лесно се иска,
А трудно се дава, душице,
И пътя към Прошката,знаеш
е пътя към Господа в тебе!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
|