|
Тема |
Re: Храна за душата [re: megolina75] |
|
Автор |
flora bg (maman) |
|
Публикувано | 03.02.12 12:03 |
|
|
А аз си спомних първата си любов.... Бях в осми клас когато се влюбих в едно прекрасно момче за първи път.то беше в 11 клас - тогава нямаше 12 клас както сега. Бяхме една компания от момичета и момчета от две махали. Излизахме целите компании на забави/но не като днешните дискотеки/на излети,на кино...На сладкарници,веселяхме се и бяхме щастливи.Но моето момче не ми обръщаше внимание като любима а като добра приятелка.Разбрах, че е влюбен в една от моите приятелки.Много ме заболя,защото тя не му обръщаше внимание и той страдаше. Като разбра момчето ,че сме по-близки от другите момичета,започна да ми говори за нея,да се изповядва и да ме кара да му помогна.Не можех да го гледам такъв нещастен и направих всичко по-силите ми да накарам моята приятелка да му обърне внимание.Започнаха да излизат и станаха интимни до като тя завърши 11 клас и той се уволни.Ожениха се!На сватбата им нещо се преряза в мен и на следващата сутрин надеждата ми за него беше мъртва. Дълбоко в сърцето ме е тази първа несподелена любов.но щастлива,че успях да събера двама влюбени хора затогава. След доста години и две прекрасни деца-близначета те се разведоха. Съдба! След години се срещнахме в София той там остана да живее след университета.Пихме по едно кафе навън и той ми каза,че научил за моята несподелена любов и ако знаел.....аз само се усмихнах и казах съдба!След години срещнах истинската си зряла любов моя съпруг,но когато трябваше да се радваме на внуци и на живота си...той си отиде в Отвъдното.Съдба! Сега раздавам любовта си на деца,внуци и на всички хора по света.Защото всеки трябва да е обичан,най-важното е да обичаш и да не чакаш обратното. така поне мисла АЗ!
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
|
| |
|
|
|