не знам от къде да започна...

преди 12г. (2000г.) майка ми бе оперирана от рак на гърдата (мастектомия + изрязани лимфни възли аксиларно под лявата мишница), бяха й направени 30 лъчетерапии, и по нейно желание само 2 химиотерапии, защото не можеше да понася ФЕК, а и доста нейни приятелки починаха от самата химиотерапия (ФЕК). преди 2г (2010г.) съвсем случайно, въпреки че беше ходила на контролни прегледи и там й казаха, че няма нищо, а то видимо имаше туморно образование надкючично, когато вече стана доста голямо повярваха, че нещо става и й предложиха я оперират, за да може да извадят тумора и да го изследват. след операцията доктора каза, че има др. по-малки тумори под него, но не ги е махнал, като обясни, че е било рисковано не знам защо, може би за да не се разпространят или по др. причина. от хистологията показа злокачествено образование инвазивен дуктален карцином, направиха изследвания за естроген, прогестерон и хер2 и 3-те бяха отрицателни, като нали хер2 е 1+, но се води отрицателен (поне от това, което ни обясниха), обаче не повярваха, че и 3-те са отрицателни и направиха повторни изследвания, след което резултата беше пак същия и 3-те отрицателни, тогава ни казаха да отидем в др. болница където да направим пак изслседването, за да имат база за сравнение, разбира се там резултата беше отново същия. тогава ни казаха, това че хер2 е отрицателен е много добре, тогава тумора не бил толкова агресивен и започнаха с лечението, понеже майка ми беше приела максималната доза облъчване от лъчелечение не искаха да ни позволят да правим отново, както и да е все пак на наша отговорност ние го направихме по др. начин, който е ясен за всеки от вас. тогава направихме 1-вия КТ и новините бяха добри, др. по-малки тумори вече ги нямаше и нямаше разсейки, но ни казаха да направим и ЯМР, където обаче нещата бяха по различни, там показа, че в белия дроб има нещо, което те не бяха сигурни дали е метастаза или фиброзно изменение в следствие на свръх дозата от лъчелечение, в последствие казаха, че е лезия, т.е. до колкото ги рабрах тогава метастаза. след това започнахме химиотерапия - те искаха ФЕК отново майка ми отказа, тогава започнаха да й вливат нещо др. съжалявам епикризата не е в мен, след това към него прибавиха таксотер, тъй като както вече казах тази лезия за тях е метастаза и превантивно 1 вид да я спрат да не се разрастне. след няколко курса пак направихме и КТ и ЯМР (да поясня правим и 2-те, защото майка направи алергия към контрастта на КТ, а 10 мин. по-рано й направиха проба за алергия и беше отрицателна, от тогава не даваме да ни слагат контраст). на въпросните КТ и ЯМР картината беше много зле според тях, защото имаше разрастване на метастазите по брой и площ + плеврален излив около 300мл., тогава добавиха цисплатин към таксотера, а др. 1-вото, което не си спомням името му го спряха. през това време разбрахме за комбинацията на мед+алое+вино и правихме и нея заедно с ХТ, също така разбрахме, че броколи и домати било много добра противоракова комбинация и правехме и нея, стана време за 3-тия ЯМР, при който за наше голямо щастие най-после имаше истински добри новини, пишеше, че има редуциране на въпросните метастази и излива го няма вече. тогава решиха да спрат инфузията и да започнат с таблетки кселода, от това, което разбрах тогава 1 вид майка се оправя и с тези таблетки, които пак са химия (нали?) просто да й завършат лечението, колкото да не е без хич за по-сигурно. започнахме да ги пием и като всяко нещо, което приемаме четем листовката и в нея пишеше 1 от страничните ефекти е кашлица, не след дълго разбира се тя се появи, и въпреки че беше силна и се усилваше ние бяхме спокойни, в момент тя намаля даже не знам дали не изчезна изцяло, тогава мен ме оперираха и майка в деня преди операцията ми почувства много силен задух, все едно й спира изцяло въздуха помисли, че ще умре, отиде в пирогов, там й казаха имаме съмнения за БТЕ (белодробно тромбоемболия), след 1ч. й казаха нищо, че не е това и да си ходи. тя се прибра и на др. ден дойде при мен да ме види след операцията всичко беше наред и ние бяхме спокойни, прибрахме се вкъщи, но задуха се повтори на няколко пъти и отидохме пак в болницата, само че този път в онкологията, където провеждахме ХТ (софия, дървеница) от там ни казаха спирайте кселодата и направете сцинтиграфия на бял дроб, направихме след няколко дни понеже е със записвания и пак отидохме с резултатите в онкологията, там като видяха резултата ляв дроб не функционира ни казаха по най-бързия начин в белодробната болница до ВМА (не й знам името), защото сме имали БТЕ и може всеки момент да умрем. отидохме там прегледаха ни и казаха да не се притесняваме няма ме БТЕ, а ние видимо имахме сериозни дихателни проблеми, тогава видяха, че отново се е появил плеврален излив пак 300мл. и нов перикарден около 150мл., казаха води се малък не се пипа, той ще си се абсорбира сам и ние бяхме спокойни, след като веднъж се е абсорбирал значи пак ще се - да, ама не! от там отидохме пак в онкологията за да им кажем, че нямаме БТЕ и да ни кажат какво да правим с химията. там обаче продължаваха да твърдят, че имаме БТЕ понеже Д-димерите били много завишени и отказваха да продължим ХТ докато не се изясни имаме ли БТЕ или не. тогава отидохме във ВМА и ни приеха по спещност, отново със съмнения за БТЕ и ни казаха, че ако искаме да бъдем приети в болницата трябва да заплатим 1 изследване, т.е. единственото с което наистина се доказва има ли БТЕ или не СТ ангиография, защото по клиничната пътека признават само него, нито сцинтиграфията, нито нищо др. приеха ни и на др. ден трябваше да ни го направят, но ние не знаехме, че и за него се ползва контраст и в 1 момент се оказа, че не може да го направим заради алергията с контрастта, въпреки всичко ни лекуваха 10дни с антикуаголанти + антибиотик оказа се, че имаме някакво възпаление, което уж било пневмония. изписаха я отидохме в онкото, да ги питаме какво правим от тук насетне, там казаха положението ви е зле, явно рака е много агресивен и не се повлиява от терапията, ако желаете продължете с кселодата, др. не можем да направим нито да ви сменим терапията желаем ви успех - това бяха думите им и се прибрахме вкъщи за пореден път (само да вметна, че ние не сме от софия, а на 200км. от там и в рамките на няколко седмици ни разкарваха като луди калинки от 1 в др. болница). но както се очакваше проблема стана още по-сериозен тя вече не можеше да спи и лежеше (стоеше на дивана полуизправена за да диша малко по-добре), след няколко дни адски мъки с дишането и болки в областта на операцията и рамото решихме, че явно нещата не се оправят както уж трябваше, а се влушават и то доста, тогава си помислихме, след като БТЕ е овладяно, излива е малък, значи проблема с дишането идва от др., прочетох, че при перикарден излив има същите симптоми като нашите и я качих на колата, и право в софия (сърдечно-съдовата болница света екатерина), там на ехокардиография, мисля че се казва видяха перикардния излив, че си е още малък около 180мл., но плевралния по груби сметки бил станал над 1л. и казаха не сте за тук отивайте във ВМА, където са ви лекували последно. отидохме отново там пратиха ни ми гръден хирург там на ехо-то излезе, че излива е над 3л. станал всъщност от 300мл. преди 1 седмица, а ние се чудим защо не можем да дишаме. казаха от пункция смисъл имало много фибрин, т.е. само с операция, но на др. ден изпаднахме в тежко състояние и се наложи пункция, след което говорихме за операция, но в нашето състояние ни казаха, че риска е повече от голям и естествено майка се отказа, на др. ден й направиха още 1 пункция по наше желание и общо 2л. бяхме източили и нещата изглеждаха по-добре от към дишането уж., но внезапно ръката лявата от към оперираната гърда се поду много и започна да я боли, но я изписаха, от там в хирургиите в пловдив, направиха й пункция за 3-ти път и сложиха дренаж. 10дни там през, които нещата се влошаваха страшно бързо постоянно пристъпи, които трудно се овладяваха от солу медрол (урбазон) и бяхме в тежко положение и вече бяхме в безизходица, тогава решихме като последна надежда да отидем в токуда. отидохме там от там казаха същотото както и в останалите 5/6 болници преди това умирате и нищо не може да се направи и така коледа и нова година в болницата прекарахме в хосписа понеже майка имаше нужда от кислород да диша и вакум да смуче излива, в този момент през тези дни там се надявахме на чудо все пак беше коледа, но то така и не стана, в този момент обаче съвсем случайно разбрахме за болницата в турция с кибер ножа анадолски медицински център и аз реших, че може би това е чудото, което сме чакали, но понеже майка беше зле 77 хемоглобин, се наложи да й прелеем кръв в токуда 3 банки и ХБ стана 127 и на 10.01.12 тръгнахме за турция, въпреки големия риск да не стигнем до там живи, по време на пътуването майка беше що годе добре като за нейното състояние, беше си контактна не говореше, защото предния ден й изчезна гласа не разбрахме защо, но с жестове се разбирахме и всичко беше добре, в момента в който пристигнахме там нещо стана с нея и веднага я приеха в интензивното, след което казаха тя няма да излезе от там състоянието й е критично и от кислородна маска минахме на командно дишане, като тя продължаваше да е контактна с рефлекси и всичко друго, 3 дни я държаха там и чакаха малко поне да се стабилизира за да й направят изслседвания за да видим какво има и какво няма, и какво ще правим, но казаха, че няма да се стабилизира, а относно рака сме отишли прекалено късно и нищо не може да се направи, посъветваха ни да си я караме в БГ отново и да си умре поне в родината сред близките. така и направихме вчера се върнахме от турция, но заради тежкото й състояние тя бе интубирана там за по големи шансове при патуването и сега е в ОАРИЛ. това е нашата трагична история, а въпроса ми е следния - дали в това състояние може да се направи още нещо за да я спася, дори и това да значи да живее просто повече дни, защото четох разни неща, но при тях се изисква да си по-добре и да можеш да приемаш неща през устата, което при нас вече е невъзможно за жалост...

п.с. съжалявам за романа, но смятам, че всичко, което съм написал е важно за добиване на цялостната представа за състоянието й, предполагам имам и грешки, за което се извинявам, но както тя, така и аз не сме спали от 2 месеца и едвам гледам вече...

благодаря Ви предварително!