Мила Ellesse,
Това имах предвид, като писах, че в такива моменти "губиш" много хора, които си възприемала като близки, но пък намираш нови, които ще бъдат истински. Казвам "губиш", защото вероятно никога не са били приятелите, които си искала. Както и че не е никаква загуба да се разделиш с илюзията за хора, на които напразно си разчитала.
Колкото за това, че са ви оставили сами в този труден момент, е не само обидно, но грозно и бездушно. За съжаление, това е доста разпространена нашенска черта - да оставяме "трудното" на другите и всеки да спасява себе си, собствения си душевен комфорт. С надеждата, че все ще има кой да свърши тежката работа, че от него самия нищо не зависи... Силни сме на думи, на идеи и най-вече на критика (!), но когато дойде време да покажем човещина и да "нарушим" собственото си спокойствие, тогава никакви ни няма!...
В случай като твоя, хората обикновено обясняват поведението си с "деликатния момент", в който тяхното присъствие
едва ли не е неуместно и натрапчиво, а мъжете - със слабата си психика (което иначе никога не признават!)
Но така е, мила Ellesse, най-често уроците на живота са горчиви, но пък ни отварят очите за други неща, за други хора
и ценности... А семейството си остава една от най-големите. Сега то трябва много да се пази, защото трудностите сплотяват, но могат и да разединяват.
Пожелавам ти сили и борбеност, защото както винаги, отново жената трябва да е силната (нищо, че е "нежен пол"!).
И тя винаги го е доказвала.
Прегръдки!
"Совите не са това, което са..."
|