Не става дума за пари. Човек или е призван да работи с хора, или не.
Истина е, че много от лекарите притръпват. За тях диагнозите са просто констатация за болестно състояние.
За нас- присъда за остатъка от живота ни.
Във ВМА преди две години-лятото на 2007 г.- откриха "находка" в бял дроб на майка ми. След скенера обаче и визита при доц.Марин, нещата бяха сведени до: а-вероятна туберколоза или б- остатъчни неща от прекарана пневмония на крак. Мислехме да носим снимките от скенера за второ мнение при един приятел, но така и не го направихме. Вероятно от успокоение, че не е най-лошото.
През м.Октомври 2008 г. стана ясно, че мама не само има тумор в белите дробове, но и вече 9 метастази в мозъка.
От същата ВМА ме посъветваха да си я взема у дома и да я чакам да умре.
Тя си отиде Февруари тази година, но в перфектно състояние на духа.
Бях непрекъснато с нея, и Слава богу, нямаше никакви болки.
Дори не разбра какво й е. Имаше отток в следствие на пневмония, та така замазахме положението (тя беше и мед.работник).
Не мога да ви опиша, мили борбени дами и господа, колко се обвинявам.
За хиляди неща, които можех и не можех да сторя.
Вярвам, че ако бяхме минали през операции и химиотерапии, може би щеше да е жива. Но дали духът й щеше да е непокътнат...един Господ знае.
Както и да е, аз си оставам с болката, която разкъсва душата ми и с безкрайното чувство на вина.
А лекарите ни...продължават да работят. За повечето от тях, това е просто работа. А не е призвание.
Когато започнат да ги глобяват, уволняват и вкарват в затвора- тогава може би ще се сетят, че всички сме се запътили към едно и също място.
Времето помежду обаче и най-важното. И дали сме обичали, и дали сме били обичани.
Всички други неща избледняват с времето.
Желая ви успех, бъдете все така готини и позитивни.
|