*jull**Този постинг на Весела Илиева е преместен от новата тема "Рак на кожата"

Здравейте! Казвам се Венета Илиева от Разград! Обръщам се към всички, които са свързани по някакъв начин с тази коварна и отвратителна болест РАК и нейните разновидности! Умолявам ви, НЕДЕЙТЕ ДА ХОДИТЕ ИЛИ ДА ВОДИТЕ СВОИ БЛИЗКИ в Онкоболницата в Русе (дори не и знам и цялото име и не искам да го знам)! Ще ви обясня защо: преди 3 месеца баща ми се разболя, лекарите в Разград започнаха да имат съмнения за рак! Дадоха ни направление за онкоболницата в Русе, защото това ни бил района! Отиват майка ми и баща ми да го видят, да го прегледат! Влезли в кабинета (7-ми кабинет и името на лекарката ще цитирам дори) на д-р Генова и въпросната.....жена започнала да развява пръст в лицето на баща ми, че той имал рак на черния и на белия дроб. Баща ми останал като попарен, майка ми и тя не можала да реагира в него момент! Кажете ми хора, това лекар ли е, били ми дали клетва, че ще помагат на хората!!! Според мен, поне можеше да го спести това на баща ми,и второ,това ли е начина да се съобщи такава новина! Наистина това си е шокиращо и стряскаща, но...все пак! Знаете ли,че баща ми от него момент се срина психически, изгуби всякаква воля (а той беше с голям характер и инат), изцяло се предаде на болестта! Та да си продължа разказа: 2 седмици,чакахме за епикриза от Русе (и това време беше много изгубено и ценно време)! Отиваме майка ми, сестра ми, нейния приятел и аз да вземем епикризата, в кабинета влязохме аз, сестра ми и майка ми.......Просто сам отвратена вече от самата дума 'лекар"! Отношение и чудо! В очите ни казаха,че баща ни си отивал....! Понеже баща ми поддържаше висока температура 38-39 градуса (то и така тръгна всичко)! Още декември 2008 год. го бяха оперирали за херния и се залежа докато му зарасне раната - нормално! Но тая температура не спадаше, какво ли не правихме!И си помислихме, че може да е настинал нещо и го заведохме на преглед и от там тръгнаха съмненията за рак! Та да продължа, питаме д-р Генова защо поддържа тази температура и как да я смъкнем (месец и половина с такава температура...), отговора и беше: ТО ВЕЧЕ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ТЕМПЕРАТУРТА'! А за лечение- 'МОЖЕЛО НЯКОЯ И ДРУГА ХИМИОТЕРАПИЯ'! Вярвайте ми, просто не издържах от самото отношение обърнах си гърба и излязох от кабинета! Идваше ми просто.....дори не мога да намеря думи! Ако бях останала и секунда повече в нея стая, не можех да отговарям за действията си! Тя го беше отписала вече, за нея той вече беше умрял, грозно е, но е така! Заяде се защо болния го нямало, а баща ми едва си стоеше на краката! От Русе започна ходенето по мъките! Обиколихме почти в цялата страна болниците - къде майка ми с баща ми, къде само майка ми, защото в един момент баща ми вече не беше за пътувания, връщаха го отвсякъде! Отвсякъде чувахме само "не", само лоши новини! Никакви надежди! Днес сме 14.03 2009 г., на 09,03.2009 г. поставиха окончателна диагноза - рак на кожата и то от бенка! Почти 3 месеца къде измислени диагнози, къде без никакви диагнози! За тези 3 месеца баща ми няма нито едно изписано хапче, дори и аналгин! Отвсякъде му отказваха химиотерапия, защото няма намерено огнище!Т ова е другата плачевна ситуация - никой не търсеше огнище! Само ни даваха разни телефони на лекари, доценти и болници! Отвсякъде майка ми чуваше "дайте ми огнище и започваме химиотерапия'! Майка ми ако знаеше огнището, да сме го вдигнали малко на крака! И защо майка ми трябва да каже огнището? Те за какво са в тия болници, за какво работят? В момента баща ми си изживява последните си дни - кожа и кости е, вече и не вижда, не познава на моменти, боли ни да го гледаме в това състояние! Не искам да ви описвам вкъщи ситуацията - само сълзи, сълзи...! На 45 години е! И сега какво - седим и чакаме! Защо? Та,молбата ми още веднъж е: бягайте далече от Русе, това там не са лекари и хора не са! Пазете се!

"Совите не са това, което са..."