Божур, Див божур - Той расте както из храсталаците, по сухите каменисти места, в редките гори и на поляните, така и в градините, където е сред най-предпочитаните цветя през май. Божурът е многогодишно растение със стебло, достигащо до 1 м височина, късо коренище, от което излизат разклонени грудки. Цветовете са бели, или червени, кичести и уханни. Божурът е едно от най-медоносните растения. В древността това цвете се е славело с чудодейните си свойства и било смятано за едно от чудесата на Сътворението. Хората вярвали, че лошите духове изчезват от онези места, където расте божурът, и че дори няколко листенца от него пазят човека от зли сили. Тънкости при отглеждането - Божурът се пресажда само когато е наложително. След пресаждане са необходими две години, докато цъфне отново. Има опасност да не цъфне, ако е засаден много дълбоко. Засаждането и пресаждането му се правят в края на август и началото на септември. Божурите виреят най-добре, когато са изложени на пряка слънчева светлина. Любопитно - Освен като красиво цвете божурът може да се полза и като билка, тъй като притежава множество лечебни свойства. Той действа срещу конвулсии, засилва тонуса на гладката мускулатура, улеснява съсирването на кръвта. В българската народна медицина се употребява също при болки в стомаха, червата и при ревматизъм. В Китай е на изключителна почит. Там божурът се отглежда от над 1500 години. Съществува обичай мъжът да подаява това цвете на жената, когато желае да изрази любовта си или иска ръката й. Ако тя приеме божура, това означава, че приема и предложението за брак; ако обаче върне цветето, това е сигурен знак, че мъжът не трябва да очаква нищо от нея. Див божур - Това е застрашен вид. Произхожда от Балканския полуостров. Стеблото му достига височина от 60 см. Листата му са 'насечени" на трийсетина тънки елиптични сегмента. Цветовете му са червени и в диаметър достигат до до 5-6 см. Чашелистчетата са обикновено 5 и не са еднакви помежду си. Градински божур - Първите сведения за него са от Китай, Япония и Сибир (Русия). Сортовете от този вид се ценят заради обилния им цъфтеж и красивите цветове, обагрени в бяло, розово или червено. Цветовете са големи, обикновени, кичести или полукичести. Цветоносните стебла са покрити с мъх и са добре облистени. Достигат височина до 100 см. Цъфти през май.


Лoneн, цapска свещ, овча опашка, мечо ухо, висок лопен, крилатостъблен лопен - Verbascum thapsiforme Schard.
Лечебен лопен - Verbascum phоlоmoides

Разпространение. Високият лопен се среща из храсталаците, редките гори, сечищата и
пожарищата, а лечебният лопен - по сухите тревисти, песъчливи и каменисти места,край
пътищата и из необработвавите мecта
Описание. Двугодишни тревисти едролистни растения, бяло или жълтеникаво до
жълтеникавосиво вълнесто напльстени с високи от 30-50 до 120-150 см, прости или в
горната част разклонени стъбла, а в основата с розетка от едри листа. Стъбловите листа
при високия лопен са дълго низбягващи по стъблото, поради което то изглежда крилато,
а при лечебния лопен те не низбягват и стъблото не е крилато.
Цветоветe и на двата вида са едри, жълти, събрани на върха на стъблото в дълги и гъсти
класовидно-гроздовидни съцветия. Плодът е многосеменна кyтийка.
Използваема част. Венечните листа на цветовете без чашката, брани през време на
цъфтежа - юни-септември. ! Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t до 55С. Всяко
забавяне на сушенето причинява почерняване на цветовете. Изсушената билка е със
златисто жълт цвят, с медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажвост 8%.
Опакова се в полиетиленови торби, поставени в книжни торби, подплатени с пергамент.
Запазва се на сухо (при влага цветовете почерняват), проветриво и сенчесто място .
Изнасяна билка.
Химичен състав. Слуз до 2,5%, въглехидрати до 12%, сапонини, етерично масло, а-кроцетин, кумарин, В-каротин,
флавоноиди, мастни киселини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо.
В българската народна медицина цветът на лопена се употребява при кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица,
чернодробни заболявания, пресипнал глас, туберкулоза, диария и др.
Външно се препоръчва за гаргара при гърлобол, за лапи (листата) при хемороиди, отоци, циреи, болки в ухото и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от цветовете се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1
винена чаша (подсладева с мед) преди ядене 3 пъти дневно