|
ааа!-много си права, наистина може би ако пациента не си знае диагнозата е по-добре...има повече желание, надежда и хъс...Незнам ...който , каквото и да ми говори-Рак е тежка дума и от нея откровено си лъха на ...смърт.И освен това , колкото и да си куражлия и смелчага , подсъзнателно можеш да се програмираш ...да вървиш към гибел....А , наистина може би има нещо , че тази диагноза просто те стига в даден етап от животът ти и има хора , които незнаят ...и хоп я надживяват.А тези , които са им казали или отписали....си отиват .Мисля, че това беше в основата на Германската нова медицина...Често стресът от диагнозата , обърква нещата на психологическо ниво, от там на физическо и...пътят е ясен.Незнам, разсъждавайки си на глас си мисля, че повечето хора не са Свръхчовеци(каквито , естествено ни се иска да бъдем), а са доста плашливи и раними(което е според мен и абсолютно нормално), но някак си не щем да си го признаем....и се правим на Железни, а това понякога играе лоша шега с нас!Отделно, казват колкото повече знаеш , че е добре, аз пък мисля , че не е.съвсем така, малко е нож с две остриета..за това и лекарите са най-големите Хипохондрици.Ситуация, знаеш със сигурност, че типът ти рак не се поддава на лечение -нито химио, нито лъче ...нищо как ще се чувстваш....Аз мисля не много добре, нали...Пробваш алтернативи , но все ми се струва, че когато и официалната медицина може да помогне е по-гот, по-надеждно, нали?!Знаеш със сигурност, че стадият ти , в който е открит ракът има голяяма вероятност да рецидивира ... и че краят е доста вероятен...незнам ...., но това за психиката на повечето хора си е пагубно....Казват мислете позитивно, но ти работиш в болница и виждаш, че да си позитивен ..незначи , че си се преборил с болестта, т.е къде е истината..?Абе стига такива негативни мисли посред нощ за мен , за вас за закуска.За това носете си новите дрехи момчета и момичета и ако има нещо да става ...ами то ще си стане , просто!
|
Re: Статия в Ню Йорк Таймс - самоизлекуване на рак [re: paparosko]
