По повод на това, защо не всеки се повлиява от това, което влияе на други, си позволявам да пейстна една статия, която ми попадна днес.


Когато човек се сблъска с диагнозата рак или друго сериозно заболяване, той обикновено казва: „Защо точно на мен се случва това? Какво мога да направя, за да победя тази болест?” През последните 25 и повече години някои новаторски настроени медици от Европа проведоха широка научно-изследователска дейност и достигнаха до знание и практически резултати които излекуваха хиляди болни от рак и различни „неизлечими” болести.

Измежду тези изследователи се откроява работата на френския лекар, д-р Клод Саба. Черпейки опит от 35 годишната си практика в няколко медицински специалности, психиатрия, психология и НЛП, както и от собствените си изследвания, систематични анализи, научна работа и публикации, Клод Саба създава концепцията за Тоталната Биология на всички Живи Същества. Централна идея в тази система е разбирането, че болестта е програма за оцеляване ръководена от мозъка за да намали недопустимия стрес и запази индивида жив и функциониращ колкото се може по-дълго.

Тотална Биология - психотерапевтичен метод на базата на Новата Медицина на д-р Хамър

Д-р Саба синтезира работата на много учени, медици и психолози и развива своя собствена уникална система. По-специално той изучава работата на немския психиатър, невролог и онколог Дърк Хамър. След смъртта на сина си, д-р Хамър развива рак. В процеса на изследване на своя рак, както и на 10 000 други случая, той установява, че специфичен емоционален конфликт или стрес засяга определена мозъчна зона, а оттам следва и специфична болест или телесна дисфункция. Понастоящем, след 30 000 случая, твърденията на доктор Хамър показват 100% валидност. Ако имаме дадена болест, зад нея винаги стои асоцииран емоционален конфликт и афектирана зона в мозъка. Доктор Хамър нарича системата си Нова Медицина поради огромното и значение в бъдещото развитие на лечителската наука. Д-р Хамър е номиниран за Нобелова Награда по медицина през 2005г.

За Клод Саба мозъкът е като електронен механизъм или компютър и болестта е една от програмите му която се задейства автоматично при специфични обстоятелства на висок или продължителен стрес или конфликт с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс. Програмата се изключва когато стресът или конфликтът е преодолян или разрешен. Зададената програма може да бъде анулирана. Няма болест, която да не е лечима потенциално и всички болести, от рака до хремата са отговори на изтласкан в подсъзнанието стрес, травма с различна сила и продължителност. Болестите са специализирани програми за оцеляване. Задачата на индивида е да постигне осъзнаване и отработване на емоционалния конфликт, който е преживял и изтласкал и или да го преработи, да го надрасне или да освободи напрежението му. С други думи, свеждането на стресовата енергия до нула елиминира нуждата от програмата за оцеляване (болестта) и предизвиква автоматично превключване в мозъка от болестна програма към възстановяване и оздравяване.

Като допълнение д-р Саба осветява най-дълбоките корени на болестното програмиране не само по време на детството, но и по време на зачеването, бременността, раждането и първата година след това, както и на въздействието на трите предходни генерации и въздействието на фамилната памет върху появяването на болестта (тоест психичните причини за генните заложби). Д-р Саба е разработил многобройни методи, чрез които пациентът може да достигне до лежащият в подсъзнанието му капсулиран емоционален конфликт, да го осъзнае и асимилира.

Д-р Саба твърди абсолютно недвусмислено, че всеки е свой собствен лечител. Обучените в метода Тотална Биология консултанти могат единствено да подпомогнат и ръководят процеса на намиране на отговорите на пациента и да управляват процеса, в който той сам намира ключовете за лечението си. От особена важност е пациентът да продължи регулярната си медицинска терапия, за да поддържа болестта в рамките на допустимото докато трае процесът на лечението.

Нека допуснем, че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя естествено изчезва. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин. Ако човек преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”: „Не мога да смеля ужасното му поведение!” или „Не мога да приема този кошмарен факт!” … - и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът прочита ставащото като заплаха за оцеляването и превключва към болестната програма „рак на стомаха”. За разлика от животните, при човека болестно решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, чисто емоционална ситуация, от негативно преживяване в социалното общуване, проблем в службата или любовните връзки и т.н. Старите мозъчни структури, които задействат болестта не правят никаква разлика между действителната физическа опасност и символичният, емоционален стрес и травма.

В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна или животното умира. При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт който я е породил не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на основното психологично лечение да се продължава и спомагателната медицинска терапия, която е насочена към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено(решението може да бъде външна промяна в обстоятелствата или вътрешна промяна спрямо отношението към проблема) и приложено, биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва. В старите мозъчни структури(подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опасността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява здравето. Ето как осъзнаването и превръщането на импулсите получавани както от външната среда, така и от подсъзнанието в положителна опитност играят ключова роля за поддържането и възстановяването на здравето на индивида.

Като резюме – Тоталната Биология е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабeн медицински и психологичен опит и изследвания и предлага на болните знанието и методите да осъзнаят конфликтите си, да намерят решението им и така да се освободят от болестите си.