Съжалявам, Диляна, за загубата и ти съчувствам! Много е тежко да загубиш най-близкия си човек...
Но все пак, ако ми позволиш, искам да те репликирам - какво означава "да се подготви" човек? Означава ли, че болният е обречен? Че няма бъдеще за него? Че всичко, което прави е безсмислено?... Нима предполагаш, че на никого не му минават през главата тези мисли като кошмари, които не му дават нито спокойствие през деня, нито сън през нощта?
И какво тогава? Да се "подготвя", ронейки сълзи, оплаквайки приживе болния (или себе си), да се откаже да търси средства, лекари, алтернативи? Защото, ако се програмира с тази мисъл, той няма да има сили, а вероятно и желание за това.
Човешкият живот е ценност сама за себе си. И се изживява с всеки спечелен миг на усмивка, ласка, думи на любов и надежда... Това го осмисля и изпълва със съдържание. Всъщност това Е животът.
Всяка лична победа (или дори отсрочка) в битката е надежда за хиляди други, които може би ще успеят да се справят още по-добре. За силата на подсъзнанието имаме отделна тема.
В тази непрекъснато борба се откриват и нови пътища. Все повече са хората, които успяват да се справят и ще стават още повече! Защото вече разбират, че не бива да чакат болестта да се разпорежда с тях. Че не трябва да бъдат пореден "случай" в някакъв отчет или цифра в сухата статистика.
Никой не е безсмъртен, но и никой не живее само и единствено с тази мисъл.
"Животът е борба!" са казали философите...
"БОРБАТА Е ЖИВОТ" е казал пък Бетховен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите