Здравейте,
знаете ли,глупаво е да се подхожда с този враждебен тон ,всички ,който четем и пишем в този клуб си имаме собственета лична драма.Аз изпратих двама от най-близките си хора и се боря за майка си.
Може би до някъде имат правото хората подкрепящи тезата ,че не е необходимо да се описват мъките на болните в последните им дни,но все пак те са се срещали с такива,в болницата ,познати и прочие.
Ако има по-лабилни хора ,нека да не четат и ако това не е достатъчна рестикция и на някой не му харесва да направи един клуб за близките на раково болните.
Многократно ми се е случвало в трудните моменти ,когато искам да споделя болката си относно болеста на родителите ми ,хората да гледат скептично ,да ме отбягват ,да ме смятат за депресиран и подтискащ човек,човек не нужен за обикновените хора.Може би някой ще се обидят ,но един човек излезнал от този АД-на рака ,не е същия човек ,дори малко преувеличено ,сякаш не сме с 'всичкия си акъл'.
И знаете ли,ние близките на болните ,си оставаме болни за цял живот,макар и от нашата болест да не се умира ,но за нея лечение няма.
Ако не ви харесва написаното ,просто го истрийте.
|