Аз съм работеща в сферата на здравеопазването,а съм и пациент.Това в комбинация е ужасно.Цялата система е сбъркана.И рибата мирише откъм главата,не от днес и вчера,а много по от далече.Бях на работа в Израел,не като мед.работник,грижех се за болни възрастни хора,но имах около тях контакт със здравеопазването им.Първата ми среща беше 1997год.Бях изумена,бях очарована от това как е уредено всичко-само и само пациента да е добре.Там разбрах,че здравеопазване се прави с много пари,ама много пари.Там се разболях,бях здравноосигурена и можех да бъда лекувана там,но пред мен стоеше битовия въпрос-как да се издържам и се прибрах тук.Но за това че не ползвах правото си на лечение,на мен ми беше изплатена сумата от 2000долара като компенсация.Ако имах време и сили да се разправям можеха да бъдат и повече.А аз бях осигурена в някаква треторазрядна здравна каса,атам те са пет.А да не говорим за отношението към пациента.Лошото е че просто не съм сигурна,че нещата ще се оправят в тоя мой живот.Когато ми поставиха диагнозата ме извикаха да обсъдим лечението.Просто сме на космически разстояния от това което трябва да бъде.Като чета кой през какво е минал,като знам през какво минах аз и продължавам с мъките се чудя до кога.Трябва да отстояваме правата си,трябва да си ги знаем,но като си болен вече е по-трудно,но това не трябва да ни пречи,а мотивира,така че плюйте,но се и борете.
|