Re: Историята на моята майка.. / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Здравей мила,
аз напоследък рядко пиша тук, но преглеждам темите и се иформирам периодично. Също така, макар и по-рядко, се включвам най-вече за подкрепа на духа на нови членове, защото и аз минах по този път и ако не бяха тези прекрасни хора тук не знам как бих се справила.

Ето какво мисля: първо освен всички сокове мама трябва да се насилва да пие и много вода. От нея може повече да й се гади, но трябва да го прави. Стимулите за борба вече сте ги обсъдили и съм съгласна, че най-големия стимул за една майка е да не тревожи детето си и да даде всичко от себе си заради него. В това число да живее. А за да живее трябва да пие и вода. Ако не може 2 литра поне литър, литър и половина. Тя изхвърля токсините. Става много лесно, когато си представиш целта. Димана е писала много за методите на визуализацията. А бе хората, когато имат воля за живот и секременти пият, да знаеш! Та стигаме до това, че волята за живот Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО! Тогава си готов на всичко, така че работи усърдно в тази посока.
Колкото и да е отпаднала опитвай ежедневно да я изръчкваш от леглото. Не бива да се залежава. Движението е живот! Като се прибереш от работа извеждай я макар и за кратки разходки на въздух. На мен ми действаха много добре разходките. Ако положи усилия за това по-скоро ще се почувства по-добре.
Да ти кажа честно нашите като ме караха да пия цвекло се мръщих, цупех и какво ли не. Но като си се прибрахме да живеем у нас да видиш като си зависеше от мен как спрях да си се цупя