Здравей и от мен Елане,
Съжалявам за случващото се с теб и майка ти и напълно разбирам положението. Съгласна съм с jull за трика с майчинския инстинкт. При мен точно това проработи, започнах да я убеждавам, че тя трябва да полага усилия не само за себе си, а и за мен (аз също се грижех сама за нея), защото аз съм не по-малко изплашена и ми е адски трудно да се справя със страха и на двете ни и че тя трябва да ми помогне... Друг подход, който опитах беше да правя всичко с нея - ако тя трябваше да пие някакви добавки, аз първа ги опитвах: правех коментари от рода "не е толкова зле, има вкус на малина" или нещо подобно; да не говорим за разните билки и народни илачи - от суровото козе мляко, през соковете (заедно с нея ги пихме цели 9 месеца) и букета от горчиви отвари до желираните бонбони от овъглена къртица...Исках да й покажа, че не е страшно, че има смисъл в това и изобщо да й вдъхна кураж, че не е сама, аз съм с нея във всеки момент, че съм сигурното нещо, на което може да разчита... Аз бях тази, която на разбираем езк й обясняваше действието на всяко лекарство или добавка и защо трябва да ги взима; не попаднахме на свестен лекар, който цялостно да й следи състоянието, така, че аз се грижех да запомня всички основни показатели, така че като идем на поредния доктор да мога да реагирам със съгласие или несъгласие с всяко мнение...хич не беше (а и още не е) лесно, ама това е положението - или се бориш, или угасваш, а ти не трябва да допускаш това! Моят съвет за лечението на майка ти е да научиш възможно най-много за диагнозата и използваните в терапията лекарства (има много сайтове с информация, особено ако ползваш и английски) и да намериш поне още един доктор за консултация по лечението.
Успех