Приеха баща ми в болницата, 15 дни го изследваха и на нашите настоявания да знаем какво му има, отговаряха " Ами още не знаем". Всеки ден преследвахме лекарите като диверсанти. Едва след операцията, която продължи 6 часа, тъй като имаше много усложнения - язва на стомаха пред перфорация, сраствания от предна операция и пр. почти блокирахме стълбите на хирургията, за да ни кажат нещо и тогава ни заявиха - той има рак на дебелото черво. Представете си кошмара!Нито с него са говорили преди операцията, нито с нас. След операцията на него пак никой не му е казал диагноза. Сега много добре са го измислили - тикат ти в ръцете да подпишеш "Информирано съгласие" и край. Иди докажи, че хабер си нямал. Да не говорим, че и епикризата бяха объркали - дали му епикриза на друг човек. Просто кошмар. Изчакахме да закрепне, защото горкия береше душа не от друго, а от глад: за долу - горе месец престой я е ял пет пъти, я не, и му казахме. Баща ми има удивителна психика и коментара, който направи пред нас беше "Ами той живота и без това взе да намалява". Стриктно изпълнява всичко, което му е предписано. Слава Богу, понася химиотерапията много добре - дори след третия курс ходи и се връща сам с градски транспорт и качва големия баир, на който за улеснение на болните са организирали Онкологията във Варна.
Не смея да се зарадвам, защото засега изследванията са добри и се моля на Господ за всички нас - да се спасят от този кошмар.
Личното ми мнение е - ако има шанс за живот болния трябва да бъде насърчаван да се бори.
Ако положението е безнадежно - да бъде подготвен, да се прости с близките си, да сложи в ред делата си. Всички сме смъртни и ще се случи това, което Бог е отредил.