Аз съм оперирана докато работех в САЩ. Там няма тайни - нито от пациенти, нито от роднини нито от колеги. Защото се смята, че всички заедно трябва да се борят и да помагат. Болният не е оставен сам на себе си и най-много на най-близките си (а както знаем от форума - и те го изоставят понякога).

Като се върнах, много хора знаеха, но никой не обелваше и дума - нито да ме попита как съм, нито не дай си Боже да предложи помощ. Всеки се е свил в черупката си. Там напълно непознати хора ме спираха и ми предлагаха помощ (верно, градчето беше малко); като ме виждаха, че ходя пеша (за някои изследвания не може да се шофира), спираха и ми предлагаха да ме закарат; оставяха телефонните си номера; готвеха ми, пазаруваха ми; грижеха се за дъщеря ми.

Тук колегите ми предпочитат да "не знаят" с една фалшива деликатност, която на практика ги освобождава от всякаква съпричастност и помощ. Обществото - също. То предпочита да си затваря очите за нашето съществуване и нашите проблеми. То предпочита да игнорира и не ни признава битката, която водим, нито ни поздравява за успехите ни. А когато и ако оцелеем, гледа да не ни "дискриминира" и почва отново да ни залива с обичайните помии, колкото да види дали ще издържим и на новата порция.

За много хора САЩ са пример за просперитет, за мен станаха пример за човещина, каквато не бях срещала тук, а и сега не срещам кой знае колко. Една от причините за това колективно съзнание, както аз си го обяснявам, е в начина по който това общество е започнало съществуването си - изсипали са се една шепа хора от няколко кораба и ако не са били заедно, не са си помагали, не са били едно - нямало да оцелеят. И това се е положило в основата на онзи социум. Не, че там няма егоисти и т.н нито, са всички идеални, но, особено в малките градчета, хората се държат едни за други и си помагат в степен, каквато не съм си представяла, че е възможна за неблизки хора.

Според мен причината за мълчанието е - егоизмът и нежеланието да се помага. Същото важи и за лекарят, който крие прогнозата - защото самият той се е обрекъл на неуспех или пък не може да се примири с евентуалния неуспех в тази трудна битка.

Според мен е много важно да се казва на хората защото така наистина се мобилизира съзнанието за борба с истинския причинител - като не знаеш кой е той и да искаш да се бориш и оздравееш , усилията ти могат да идат "встрани".