...и то е котенце, като мойто коте / то всъщност е на племенника, ама го гледам аз/.
Ще ти мърка, ще те посреща, ще ти се Кара, когато закъснееш /а ако закъснееш много - лелей, поне половин час мрънкане не ти мърда/, ще създаде свой ред в къщата, и свои правила, които Всички, ще им се наложи да приемат... Иначе се кара... Да му се скараш ти - ще се възмути! макар и да се чувства виновен... Но... дори и да ти е Много сърдит, щом го нахраниш и му се доспи, ще дойде при теб нежен, мъркащ и сладък и ти, само ако си много коравосърдечен, няма да откликнеш на ласките му...
Разбира се, обича да си играе, главно вечер, към 12ч /ако през деня някое детенце не го е изтощило/ или сутрин, когато бързаш за работа... И ти трябва да си играеш с него, защото се сърди...
Иначе е мекичко, с козинка като зайче, грациозно, забавно, игриво, с едни невинни очи, неразбиращи как може да му се ядосваш...

Една позната има котка и наскоро й хрумна /!!!/ да ги пуснем, да си направят няколко котенца и после да ги раздадем... Отказах! - котарака ми е достатъчен.
Е, ако има много желаещи, ама достатъчно много, може...
Има ли желаещи ?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите