Денят ми започва с домакинска работа-оправям цялата къща вкл.тупане на леглата сутрин.Минаха 6 месеца от операцията и аз забравям често за това.
Пия кафета, сок като се сетя, като за здрав човек, когато ми е кеф.Разходки, пазар и вечерни излизания.Имам приятелки, с които по женски излизаме и не признават че съм болна и не мога...дори понякога много често де- топлите ми вълни като избият бързо изчезват като никои не им обръща внимание.По време на лъчетерапията малко ми се повръщаше , но сестра ми ме водеше винаги след процедуда на кафе или салата и аз като й кажа- лошо ми е- тя ми отговаряше- ами и на мен ми е лошо..гладни сме. И аз като че ли забравях, не ми позволяваше и забравях.Като не мисля за проблема него го няма.
Сега все си мисля че нещо съм пропуснала от контролите и за тях позабравих а не трябва.Те здрави хора не пропускат профилактиката, а ние трябва задължително да се следим.
Идва хубавото време, ще има море/макар и без излагане на слънце/, ще има разходки в планината.Моя съпруг ходи на риба и аз ще стана член на групата.
Ами толкова хубави неща има , че болестта може да почака........................