Здравей, мила. И аз подкрепям Весела - всъщност нищо не се е променило. И аз съм с рак на гърдата, оперирана преди три години, с последвалите химиотерапия, лъчетерапия и махане на матка и яйчници. Бях на 33 год. Наистина трябва да се пазиш, но не бива да изпадаш в натоварващи крайности. Вместо да изчисляваш кое колко е вредно, се радвай на живота и на близките си и ЖИВЕЙ. Живота е прекрасен и ако това може да те успокои - при нас нещата все пак имат големи шансове да се оправят, представяш ли си какво им е на болните с бъбречна недостатъчност, които ако не направят бъбречна трансплантация ще починат. Дявола никога не е толкова черен, колкото изглежда. Имам две деца и съм благодарна на Господ, че аз съм болната, а не някой от тях - това е което може да ме побърка. Никога не съм се затваряла в къщи, по време на химиотерапията ходех и на работа и дори не си направих труда да си сложа перука - гримирвах се като за изложба и се оказа, че дори изглеждам много добре. Лятно време си ходя на море и слагам в джоба си по плуване повечето, които са на плажната ивица. Това, че ми липсва някоя и друга анатомична подробност, не ме притеснява ама никак. А за химиотерапията - аз също пиех Зофран, но въпреки това повръщах през 15 минути в последвалите два дена. Последните курсове ми дадоха КИТРИЛ - с него все едно, че не съм била на химио. Страхотен препарат, поискай си го от диспансера. И не забравяй, че не може да ти се случи нещо, което да не можеш да преживееш... Поздрави.