и при нас беше така.налагаще се да лъжем че е добре за да не спират хт. няколко пъти сме излизали от едната болница за малко и сме ходили на вливки в раковата.за да сме сигурни че няма да ни върнат предварително ползвахме кортикостероиди които имат временен ефект но подобряват дишанетоно , стяхна помощ продължавахме вливките. след хт се връщахме отново в първата болница където се бореха успешно с усложненията.знам че схемата изглежда невъзможна но идва момент в които х.терапевтите оказват да вливат.често съм чувал заявления от рода-докъто не се стабилизира нямя да се прави хт.на въпроса как да се стаблизита състоянието вдигаха рамене.те прекрасно знаят че стабилизация може да се постигне е д и н с т в е н о чрез лечение на основното онокологочно заболяване, а не с палеативни грижи.мисля че във вашия случаи само хт може да помогне.прекрасно осъзнавам риска да се заблуждават лекарите и да се иска лечение което пациента може да не издържи.смятам че това е единственият шанс за подобрение.мкар да няма перспективи за излекуване.идва момент когатао трябва да се борим за всеки ден живот. радвал съм се на всеки ден в които мама се е чувствала малко по добре.а от другата страна бяха септиците .те казваха не я мъчи, нищо няма да се получи,само допълнително влошаваш нещата.аз съм на мнение че борбата ст ова заболяване трява да продъжава до краи.