/продължение/

През 1986 година сина ни се уволни от армията.Той служеше в Узбекистан, в Уч-Кудуке, къдато се добива уранова руда.А това всъщност е радиация, т.е. същото като Чернобил.
През 1987 г сина ни се почувства зле.По неясни причини чувстваше постоянна умора, силно потене.Обърна се към болницата по местоживеене-10 –а болница.Веднага му издадоха болничен лист.Поставиха му диагноза:рак на кръвта?(със въпросителна на накрая).Държаха го там три седмици и след това понеже не знаеха какво да го правят го пратиха в трета болница, там също не знаеха какво да правят с него и го пратиха в първа болница.От първа после отново го пратиха в десета.И така сина ми го прехвърляха от едно на друго място 6 месеца.През това време на тила му се появи лимфен възел с големина 10 см.
През това време бяха минали две години от началото на болестта на жена ми, тя вече се чувстваше нормално, всички болести я бяха напуснали и тогава сина ми звънна от 10-а болница:
-Майко, искат да ми режат лимфния възел.
Майка му хукна към болницата.След час и половина го води в къщи и разказва.
- Говорих с лекарите, разбрах, че те нищо не знаят.Подписах се под декларация, че ако сина ми умре, то лекарите няма да носят отговорност за това.Прибрах си сина, а те след мен:”Вие поемате огромна отговорност, сина ви ще умре.”Аз им отговорих:”При вас е сигурно, че ще умре, а при мен-ще видим.”
Сина ни започна да пие лекарството за рак на кръвта.След месец температурата му се вдигна до 40 градуса и не изчезна 4 месеца.Тя или се вдигаше до 38 градуса или отново се качваше до 40 градуса.Появиха се остри болки в главата.
-Майко, не мога да издържа на тази болки.Ще скоча от балкона-често викаше сина ни.
-Трябва да търпиш!-остро отвръщаше жена ми.- Ние нямаме друг изход.Или ще оживееш или ще умреш!Официалната медицина не може да лекува тази болест, така че няма на какво друго да се надяваме освен на тази билка.На мен ми помогна!
След четири месеца температурата влезе в норма, главоболието изчезна.А след още два месеца лимфния възел сам се разнесе.От профилактичен преглед сина ни се отказа.
След четири години му се появиха няколко увеличени лимфни възела на врата.Пи лекарството в продължение на два месеца и лимфните възли изчезнаха.
Днес сина ни се чувства нормално.
Минаха години.През 2001 година сина ми реши да позвъни на своите приятели от казармата, с които бе служил заедно.Резултатите от телефонните разговори се оказаха ужасяващи-всички момчета от набора на сина ми –общо около 60 човека бяха починали на възраст 33-35 година.


край