Здравей,assianik.
Чета това,което пишеш и се сещам за това,през което премина моето семейство.Баща ми не е между нас вече 38 дни.При него всичко се разви много бързо.Лекарите също ни казваха,че нищо не може да се направи,но ние опитахме почти всичко за което прочетохме или чухме.Накрая го вкарахме в отделение за палеативни грижи,но и това не помогна.Последните дни все пак прекара в къщи с близките си.Това,за което сега съжалявам е,че го измъчвахме да пие какво ли не,ядеше ( поне докато можеше ) това,което е полезно,а не каквото му се иска.Когато вече осъзнахме,че няма смисъл от всичко това,той не можеше да приеме дори обезболяващото си.Затова ако имате възможност оставете го в къщи и бъдете до него,със сигурност ще се чувства по-добре отколкото в хоспис.Всеки има право да очаква и да вярва,че чудо може да се случи.Ако наистина ще се случва,то може да стане и докато е в къщи,макар че аз вече не вярвам в чудеса.Знам че е много тежко,ужасно е и никога няма да забравя последните дни,но за съжаление нищо все още не е измислено на този свят.Ако имате някакви въпроси и мога да ви бъда в помощ,ще се радвам да помогна.И въпреки всичко - пожелавам ви много,много здраве.