|
Аааа не ме разбирай погрешно, въобще не живея ден за ден Но пък иначе си се кефя на всеки ден. Аз също планирам, но...разликата е, че не правя трагедии от това, ако нещо непредвидено, провали заплануваното. Аз решавам дали да пътувам в последния момент. Днес ми идва идея - утре заминавам нанякъде. Ама планираното ми море в началото на септември се проваля, да ама правя си разместване на ангажиментите и заминавам в средата на септември. Вярно, за 2-3 дни, ама съм го направила...Та това е. А за "преживяемост" да не съм те чула нито теб, никой някой друг от форума да споменава - ще ви трия, да знаете Простотии не ми се слушат...как така някой ще ми каже колко ще преживявам и как ще преживявам? Аз ако ги слушам тези процентни статистики, досега да съм се предала. Не искам и вие да се влияете от тях
Ели, промените вътре в нас са най-трудните. Процесът продължава с години, но това не трябва да те плаши. Започваш малко по малко, зрънце по зрънце. За хора като теб е трудно, за хора като нас - които се борят с болестта - не е толкова трудно. Като нямаш друг изход - променяш се. Променяме начина си на живот, променяме храненето си, променяме мисленето и не роптаем. Значи може. Но защо за Бога трябва да се променяме, когато съдбата ни натисне?Защо това трябва да става, когато вече се е случило най-лошото?Моят отговор е /писала съм някъде във форума затова/, че бързайки да се изучим, да направим кариера, да купим жилище, да го обзаведем, после да си купим по-голямо жилище,да сменим колата и т.н. забравяме някои толкова простички неща - да чувстваме и да усещаме - като галещата топлина на слънцето, не виждаме цъфналото цвете в краката си, не чуваме песента на славея в градината, пропускаме да видим тъжен поглед, не виждаме близките хора до себе си, пропускаме да кажем "обичам те", да погалим, да прегърнем..... Тогава идва "нещото", което те трясва по главата, пита "Ехо, ти така как я мислиш?" и ти налага своите правила.
Ми това е, кой разбрал - разбрал, кой не е.....дано по-скоро го проумее Искрено ви желая успех миличка!
ПП. Извинете ме, ама по тези часове винаги ме избива в тая посока да пиша дъъъълги постинги....
Нема начин да нема начин!
|
Re: Моля Ви дайте съвет! [re: elianne]
(усмивка)
