От година и половина съм в клуба.
Отварям го всяка сутрин и преглеждам какво става. Рядко пиша и то не защото нямам време, а пиша само там където мога да съм полезна.
Въпрос на виждане.
Според мен толкова много живот има в нашия клуб. Независимо, че всяка думичка ще гръмне от болка и мъка.
Точно това ни дава сили да живеем. Едва ли в някой друг клуб има толкова жажда за живот и щастливи мигове.