Скъпа Vaia,не знам какво да ти кажа,освен че разбирам прекрасно какви чувства бушуват.Моят баща също е болен и според лекарите също не може да се направи нищо повече.А всичко стана толкова бързо.Беше му лошо два-три дни и когато направиха изследванията се оказа голям и доста стар карцином на стомаха.Оперираха го месец май,а октомври вече установиха наличие на метастази в черния дроб.Мислите ми ежедневно са свързани с него,непрекъснато се чудя как е и какво е станало,защото пък живея далече от тях.Говорим непрекъснато по телефона и всеки път когато вдигна слушалката сърцето ми се свива докато питам как е минал днешния ден.И въпреки че разумът ми разбира какво ни очаква,някъде дълбоко в мен има една малка надежда,че ще стопираме болестта.Всяка вечер благодаря на господ,че ми е дал още един ден ,в който надеждата е жива и се моля да имам повод и на следващата вечер да благодаря.Ужасно объркано е в главата ми, а знам че трябва да сме силни заради него.