|
Така ще имаш по-голям шанс за отговор....аз нямам сили за такъв
Здравейте на всички в този клуб! От 2 години се борим с болестта рак, но днес имам усехстането,че това не е болест, а урок, един тежък и труден житейски урок, родителите ми обаче я смятат за присъда...но нали затова сме различни. Става въпрос за баща ми. На 49г му откриха умеренодиференциран аденокарцином на сигмата на дебелото черво 4 щадии, с далечни, множествени метажстажи в беля дроб. След оперативното отсраняване на самият карцином от дебелото черво, започнахме химиотерапия с КАМПТО, заедно с това опитахме какви ли не хранителни добавки, билки и илачи...от сорта на АЛОЕ, AQUASOURCE, VISION...Появи се и първата метастаза в лявата хемисфера, направихме операция и я отсраниха, но остана лека пареза на дясната половина. После родителите ми заминаха за Австрия там правиха лачетерапия, след нея бахста ми започна да получава Джаксънови гърчове на дясната половина. Върнаха се и се окза,че има още 2 метастази, оперираха и тях. После се появи уж само още една, оперираха и махнаха още 3, защото Джаксъновите гърчове зачещяваха и бяха ужасно дълги последния 1h и 30 минути..., парезата се задълбочи напълно, баща ми се придвижва с патерица. 3 месеца по-късно, открихме уж още една метастаза, след скенера, НО след ядреномъжнитня резонанс се оказаха множествени и в мозъка, все на места където е невъзможно да се пипа-малък мозък, дълбоко в хемисферите...вчера след неистови молби от наша страна лекарят все пак се съгласи да го оперира отново. Няма как да му кажа,че не искат да го оперират повече и че е безнадежден случай...Отвориха го и го затвориха, казаха,че повече никoй не може да направи нищо за него, че ще се подобри до седмица и след това рязко ще се влоши, а после ще дойде най-страшното...той вече храчи кръв...беля дроб се разпада...така и не успях да събера сили,за да му кажа, че всъщност никoй повече не може да му помогне и че ще трябва да се справяме заедно с онова което ни предстои...прочетох какво ли не за това заболяване, пих заедно с него какво ли не, гладувах с него, не спях, молих се, за да го оперират, държах му ръката, когато правеше гърчове, но така и не се научих какво се прави, когато баща ти умира в ужасни мъки, а ти имаш право само да гледаш...???Толкова много се лутах в мислите си, но в момента си давам сметка, колко много си казахме за тези почти 2 години, колко часове прекарвахме заедно, радвам се на всеки миг, в които съм до него и го слушам как ми разказва за плановете си за НОва година, за рожденния си ден...в момента, в които си тръгна от него обаче сякаш грам се стоварва върху главата ми, той крои планове, има мечти, а аз живея с действителността и вече невярвам, че ще празнуваме неговия рожден ден, нито Новата година, нито които и да било празник...Незнам какво ме очаква, но усещам как всичко в мен се е свило и е ужасено, а толкова вярвах и знаете ли давама си сметка, че съм толкова глупава,че дори на моменти все още вярвам...вярвайте и вие...
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от TheSun/cлънчицe/ на 12.10.06 21:55.</EM></FONT></P>Редактирано от TheSun/cлънчицe/ на 12.10.06 21:55.
|
Re: neznaia koi pat da hvana... [re: vaia8O]
