Много съжалявам, ако някой си мисли, че съм дистрибутор на антималигноцит, че правя реклама, че лъжа, че заблуждавам болните...

Не писах много време, защото последните дни се превъртяха на кресчендо, с лудешка, фатална скорост около мен...

Най-близо до истината измежду всички ви е Viriat.
Благодаря ти за изключителната толерантност, Viriat.
Благодаря!
Просто единствено с Viriat в този клуб се познаваме лично.
Единствено Viriat е виждал епикризата, диагнозата, резултатите от резонанса, отчаянието и надеждата ми, опита ми да преборя фаталната диагноза.
Знаеше още от първия ден на Края и за края на тази неравна моя битка .

И само от толерантност е писал с "Ами ако..."
Благодаря и на другите, които знаеха за края, от толерантност към мен и съпруга ми запазиха мълчание, аз ги бях помолила така.
Трябваше ми време да се съвзема след жестоката загуба...

Съпругът ми почина на
30 юли, неделя, в 18.27 минути вечерта, в клиника "Торакс"2 в София.

Една дебела, грубовата медицинска сестра, Цецка, по фамилия не я помня, направи още по-черен последния му миг с просташкия си въпрос "Свърши ли?".



в тази клиника беше трудно да измоля да дойде лекаря, даже когато настъпи агонията, беше трудно да повикам сестрата при агонизиращия ми мъж, тя все нервно ми кряскаше, че имала много работа...

И това в частната клиника "Торакс" в София, в която един ден престой струва между 90 и 200 лева...
Правете си сметка, искате ли да се клекувате в клиника "Торакс"?

Бях при него през цялото време, под главата му бях постлала мека снежнобяла хавлиена кърпа, с друга кърпа попивах мъчителната му пот, избърсвах устните му... И въпреки че беше изпаднал в безсъзнание, пак продължавах да се надявам....

После прибрах тези кърпи, попили страданието му, изпрах ги, сега нощем ги държа до възглавницата си и се опитвам да спя, като все ги прегръщам. Струва ми се, че ако не го правя, по цели нощи няма да мога да мигна...

Молих се много Господ да го пощади, но Той беше решил друго...

В памет на съпруга ми Васил (Васко) искам да кажа на всички :

Той беше строителен инженер, отиде си само на 49 години, в разцвета на силите си...


В памет на съпруга ми искам да кажа още:

Той беше надарен с Висок Ум , с изключителна благородност на характера, с невероятна щедрост на душата, със сърце на дете, което все се опитва да порасне и все си остава дете...

Много ми липсва, много.
Неговата загуба е много тежък удар за мен и нашата дъщеря.
Той си отиде от нас и остави страшна пустота, празнота, която никой и нищо няма да може да запълни...
Неговото място в нашия дом ще бъде винаги запазено за него, само и единствено за него, ще бъде свято пазено...

Ако душата му може да ме чуе сега, искам да му кажа :

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ ИМАШЕ В ЖИВОТА НИ, ВАСИ!

ЗА НАС НЯМА И НИКОГА НЯМА ДА ИМА ДРУГ КАТО ТЕБ !

ТВОЕТО МЯСТО В НАШИЯ ДОМ ЩЕ БЪДЕ СВЯТО ОПАЗЕНО ЗАВИНАГИ, ТАКА, СЯКАШ ВСЕКИ МИГ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ ПРИ НАС...


Погребахме го в нашия град - Пловдив, така пожела той в единствения разговор на тази тема помежду ни, когато на 16 юни разбра за резултата от резонанса след лъчетерапията : рецидив и второ огнище .

Диагнозата му беше фатална и зловеща : мултиформен глиобластом...
Наистина, с такава диагноза човек е обречен , отписан изначално от лекарите.

Искам да кажа на всички ви : един добър, благодорен човек си отиде в разцвета на силите си.

Аз се борих, както умея, уви, без успех, с една диагноза, която сама по себе си представлява гарантирана смъртна присъда.

Най-голямата ми, фатална грешка беше, че не настоях да започне с лечението с антималигноцит веднага след опeрацията.

Фаталната ми грешка беше, че допуснах изпращането му на безполезната лъчетерапия.

Фаталната ми грешка беше, че допуснах един корумпиран лекар от националната онкологична болница - д-р Румен Лазаров, който от самото начало е знаел, че лъчетерапията изобщо не помага при тази диагноза, да ми поиска "дискретно" 500 лева в пликче, за да го "вреди" без ред за лъчетерапия...

Фатална грешка беше, че платих на корумпирания д-р Румен Лазаров, на който окото не му мига да прави бизнес с живота на отчаяно болните, не 500, както той ми поиска, а 700 лева в пличке, за да му направи два нови тумора, при положение, че първичната операция беше изключително успешна...

Фатална грешка беше, че не послушах Продан Христов, един изключително скромен , възпитан и тих човек, който човешки, тихо и скромно ме предупреди за всички послествия при тази диагноза от лъчетерапията.
За това, че при един вече "изпечен" от лъчетерапията мозък лекарството може и да не помогне...

Фатално беше забавянето от три месеца на лечението с антималигноцит.

Фатално беше, че огорченият от човешката неблагодарност, от злите хули и тоновете помия, изсипани върху му, Продан Христов се затвори в себе си, и аз после много, много дълго не мохах да се свържа с него.
А когато успях, той пак ми предсказа развитието на болестта на Васко, с такива подробности ми каза какво да очаквам, сякаш не е на хиляди километри оттук, а наблюдава лично болния ми съпруг...

Г-н Христов, Вие направихте всичко, каквото можехте.
Виновни са нашите власти, виновни са нашите лекари, които знаят за действието на антималигноцит, но продължават да допускат хората да умират в страдания...

Но това е друга тема, за която ще пиша и ще говоря още много.

Имам лична болка, с която трябва да се справя сега...

Мир на праха ти и вечна ти памет, мили Васко!
Бог да прости теб и Бог да ми прости на мен греха - аз допуснах фатален низ от обстоятелства да застане на пътя на твоя шанс за живот...