Това, което знам е, че за всеки конкретен случай се започва с различна доза.

С най-малки дози се започва за мозъчните тумори - с десет капки при по-големи тумори и с двадесет капки - при току-що оперирани, на които туморите са добре изчистени. Иначе казано, броят на капките е обратно пропорционален на големината на атакувания тумор.

Съпругът ми, който в началото изобщо не можеше да проумее всичко, което му говоря и обяснявам, сега сам започна да се диви на силата на една капка.

При новата доза сам взе да си говори :"Ох, гаденето пак се засили, главата ме заболя... То действа?!?! как може една капка така да действа?!?!"...

Ако симптомите на определена доза отшумят, което обикновено се случва на шестия-седмия ден от приемането и, но не се повиши дозата с нови две капки, може пациентът и месец да си приема старата доза, но тя вече няма да действа, все едно, че не се лекува изобщо.

Така се повишава по две, по две капки седмично, докато се стигне до 3 шишенца (всяко от 5 мл) дневно, при изпиването на които напълно изчезнат всякакви симптоми. Т.е. когато при изпиването на 2 пъти х 7.5 мл. дневно пациентът не усеща повече нито гадене, нито главоболие, нито виене на свят, нито умора, нито какъвто и да било дискомфорт, може да се счита, че всякакви туморни клетки в организма му са напълно унищожени и лечението може да приключи.

После трябва да се повтори за две седмици след шест месеца - през първата година и по две опаковки годишно - всяка следваща година, профилактично, защото се предполага, че веднъж заболелият е предразположени към ракови заболявания.

Това е което знам за мозъчните тумори.

За ракови заболявания на други органи знам по-малко, но в общи линии зная, че се започва с много по-големи дози - с по едно шишенце дневно. Защо е така, не знам. Не съм питала. Но знам, че не малко хора се лекуват и в момента. Може би някой ще реши да проговори, да сподели... Не знам, въпрос на личен морал, според мен.

А за скенер в момента е много рано.

Мисля, че няма смисъл да го правим преди да минат 3-4 месеца от началото на лечението. Пък и при тази, неговата диагноза, ако след три-четири месеца той е на крака, без симптоми на заболяването - дисфункции на организма, това вече е показател за действието на лекарството. Защото за тези, които се поинтересуват, ще стане ясно, че неговият е най- страшния измежду стоте разновидности мозъчни тумори... за неговия просто няма изнамерен лек (от официалната медицина)... Лекарите вдигнаха рамене след резонанса и ми казаха: "...нищо не можем да направим, госпожо, съжаляваме..." Петима лекари в болница "Лозенец".

И какво трябваше да направя аз? Да стоя със скръстени ръце и да гледам, как мъчително умира - по малко всеки ден? Или да протегна ръце към Надеждата?

Е, аз избрах второто. Не бих си простила, ако не бях го направила...
Ох, Бог да ни закриля, дано да успеем!...

Редактирано от ivaceda на 15.07.06 21:03.