Много пъти съм се въздържала от коментар в някои теми. Но тук искам да кажа моет мнение. В клуба пишат повече роднини на онкоболни, отколкото самите болни. Може да сме болни, но не сме невменяеми. И ако искате от близките си да вземат решение и то правилно, не ги притискайте с чатала в гърлото и да чакате тутакси да чуете желания от вас отговор!
Аз никому няма да позволя да го прави с мене. То не че има кой. Сама се лекувам, гледам сама да се грижа за себе си и в случая и да искам да има някой да понесе отговорността вместо мене - няма.
Само самите болни знаят през какви периоди минава психиката селд новината:

Отричане! - Това не се случва с мене!"
Бунт! - Няма да позволя това да се случи!"
Отчаяние! - Защо, защоооо!
Примирение! - Това е реалността!

Като слушам как говорите кой за какво бил отговорен...
Аз съм "за" истината за болестта! И само така болният ще знае какво идва и какво трябва да се прави!
За каква борба и каква отговорност говорите за един болен човек, който не е наясно със състоянието си???

Жалко, че няма психолози, а се налага роднините да си вменяват тези задължение и да незнаят как да постъпят!

Когато разбрах - уплаших се; плаках; вих от от безсилие и мъка; после се успокоих и разбрах, че трябва да се търпи и да се опитваш да направиш най-доброто за себе си.
"Насила хубост не става!" Трябва да се разбере истината, за да не се бяга от нея.