Уплаших се да не искат да ми махнат матката заради това. За пореден път ме успокояваш, много съм ти благодарна за това. Ако можех да имам поне частица от твоята сила, аз съм слаб човек, всичко е в състояние да ме извади от релси. А не бях такава, болестта ме превърна в страхливка. Трябва да се преборя със себе си или с това, в което се превърнах. Разчитам на помощта на хората тук. Опитвам се да не товаря близките си и не споделям всичко с тях. Вие сте единствените, на които казвам всичко, надявам се да не ви създавам много отрицателни емоции и дано не ви досаждам с проблемите си.
Сега ще се усмихна, ще отида при колегите и ще се опитам да не мисля, макар и за малко. "Нема начин да няма начин"!