Вили, не ми харесва пораженческата ти позиция, негативното ти мислене, търсенето на вина и виновни. Няма виновни, има погрешно мислене.
Това са трудности, които не са само до теб и до твоето семейство. Всеки се сблъсква с най-различни проблеми и болести през живота си. А те идват за да ни научат на нещо. Е тука е различното при всеки. Всеки има своя урок, който трябва да научи. И вместо да се учиш, ти падаш духом. Защо почерняш дните си? Радвай се на всеки момент с него, въпреки болестта.
Радвай се на това, което имаш - нищо че ти се вижда недостатъчно и несъвършено. Радвай се, че заспиваш до него без да мислиш дали ще се събудиш до него. Оценявай мига - не мисли за утре.
Сутрин като се събудиш - тогава мисли за деня, който ти предстои. Не си изпускай мига със съпруга ти в леглото с мисли за утрешния ден.
Е тука /според мен/ ни е грешката на всички - мислим, мислим, гоним химери, мечтаем и докато сме заети с нашите велики мисли и химери изпускаме мига, да се порадваме на това, което имаме. МИСЛИМ, А НЕ ЧУВСТВАМЕ.
Живеем или с миналото си /какво сме могли, но не сме направили/
Живеем с бъдещето /какво още лошо ще ни се случи/.
И не живеем днес. Защо? И после "Оценяваме нещата, едва когато сме ги загубили". И отново сме мноооого нещастни.
Извини ме, ама това от Бог ли идва или от нас самите?
Ето ти един въпрос, върху който да си помислиш довечера, като си легнеш

"Има само сега - утре не съществува"!
Живее сега, чувствай сега, радвай се сега!
Утре, като дойде, ще мисля и ще чувствам и ще се радвам, но утре - не сега.
Обичам те Вили!

Нема начин да нема начин!