Аз нямам имот,работя за 270лв.Неговата заплата отива за погасяване на заем който изтеглихме малко преди да разберем че е болен.С тия две малки деца и с тая заплата немога да се оправя.Постоянно взимам назаем но сега спрях.Той вече знае че сме дори под дъното и мисля че това го убива.СТрахува се за нас и не спи нощем,а ние не спим защото се страхуваме за него.Така заспиваме,всеки с мислите си и със страха си какво ще стане утре.Чуствам се все едно бавно помагам на рака да го убие и аз каточели се погубвам с него.Вината не ме напуска нито за миг.Немога да отида в чужбина,тук в провинцията трудно се сменя работа.Веки ден намалявам по някое лекарство а виждам че нещата се влошават и съм бесилна.Незнам на кого да ме е яд, на господ или на мен ,или на съдбата, или на някой друг.Просто страдам и мълча в безсилието и нещастието си.Тая пуста писалка на Бог, защо не се бе счупила преди да напише съдбата ни.